Като всяка света обител, Темският манастир „Свети Георги“ е разположен на много живописно място – в дефилето на река Темска. Самият манастир е много приятно място – с подредения си двор, скромните, но добре поддържани сгради и най-вече със старинната си средновековна църква.

 Темският манастир се намира в днешна Сърбия, в дефилето на река Темска, на около 16 километра северно от Пирот и на 104 километра северозападно от София. За да стигнете до него от Пирот, поемате в северна посока. Влизате в село Темска и в него се отклонявате за манастира нагоре към планината.

 Манастирският храм „Св. Георги“ е издигнат през 14-ти век от братята Йоан и Константин Драгаш (Деяновичи), феодална династия, управлявала Велбъждското деспотство през втората половина на 14-ти век. Според някои историографи династията е българска, според други – сръбска. Братята са синове на деспот Деян Драгаш (от там и Деяновичи), който е ктитор на Земенския манастир. Храмът е построен върху по-стара църква от 11-ти век. Състои се от притвор и наос с три апсиди. Изписан е основно на два етапа – през 1576 г. и през 1654 г.

 Манастирът е бил мъжки. По време на турското робство Темският манастир неколкократно е бил рушен и впоследствие възстановяван. През 18-ти век той се превръща в книжовно-просветен център с училище, в което се обучават деца от целия регион. Имената на няколко домакина на манастира са достигнали до нас:

- игумен Захарий, под чието управление манастирският храм е изписан първоначално;
- игумен Симеон, при когото е второто изписване;
- игумен Партений Темски, родом от село Темско и замонашил се в манастир Ксенофон в Света гора. Партений поема управлението на Темския манастир в края на 17-ти век до смъртта си през 1725-1726 година. По негово време се построява водопровод и чешма пред манастирската църква, поправена е самата църква и килиите на монасите. Преди да се завърне в родния си край, монах Партений е живял известно време в Илиянския манастир, част от Софийската Мала Света гора;
- игумен Кирил Живкович, родом от Пирот, който през 1764 г. съставя известният Темски ръкопис – сборник с 34 слова под заглавие: „Из душевного обреда в’ неделных днех слова избрана. На прости язык болгарскій“. Основата на езика на ръкописа е българска и църковнославянска с руски и сръбски влияния. Днес Темският ръкопис се пази в Библиотеката на Матица сръбска – най-старото научно, книжовно и културно дружество в Сърбия в Нови Сад.

 През 1870 година, както е известно, със султански ферман е учредена Българската екзархия. От тогава до 1878 година Темският манастир е под нейното управление. След Освобождението, за съжаление, манастирът минава към Сръбската православна църква. От 1924 година до днес е женски манастир.

 Тежка е съдбата на района около Пирот и Темския манастир след Осовбождението. Районът много често сменя държавата, която го контролира – ту България, ту Сърбия. Според клаузите на Санстефанския договор, Пирот е включен в състава на Българското княжество, но сръбските войски остават в града и контролират района. Според Берлинския договор от 1878 г. Района на Пирот минава в пределите на Сърбия. По това време голяма част от населението му се изселва в съседния Цариброд (днешен Димитровград), останал в България по онова време.

 След това има няколко краткотрайни периода в Новата история, през които България  временно си връща контрола върху района около Пирот за около месец по време на Сръбско-българската война през 1885 г. след знаменитата българска победа при Пирот на 15 ноември до Пиротското споразумение през декември същата година. След това по време на Първата световна война (1915– 1918) градът е в пределите на обединена България. По-късно по време на Втората световна война, след разгрома на Югославия от Германия през април 1941 година Западните покрайнини, включително и районът на Пирот, са присъединени към България за административно управление до края на войната. След Втората Световна война този район окончателно е откъснат от България.

Източник: www.drumivdumi.com