Татяна Владимировна Черниговская е руски филолог, учен в областта на невронауката и психолингвистиката, а така също и на теорията на съзнанието, доктор на биологическите науки, доктор на филологическите науки, професор на Санктпетербургския държавен университет, заслужен деятел на науката. През 1977 г. защитава кандидатска, а през 1993 г. – докторска дисертация на тема „Еволюция на езиковите и когнитивни функции: физиологично и невролингвистични аспекти”. Занимавала се е с експериментални и клинични изследвания на носителите на менталния лексикон на руския език. През 2017 г. е номинирана за Златен медал на Руската академия на науките за своите достижения в областта на популяризирането на научните знания.

 Съвременните майки и бащи започват да развиват своите деца буквално от пеленаческа възраст. И са напълно уверени, че правят всичко правилно. Но се оказва, че това далеч не е толкова важно. Много по-важно е умело да използваме именно тези ресурси, които притежаваме. В своята лекция „Как да научим мозъкът ни да се учи сам” професорът от Санктпетербургския държавен университет Татяна Владимировна Черникогвская разказва за това защо трябва да учим момчетата и момичета по различен начин и за тайните, които ще направят процеса на обучение по-прост и разбираем.

Не започвайте да учите детето прекалено рано

 За децата е много важно да започнат да се учат навреме. Главният проблем на днешното дете е тщеславието на неговите родители. Когато ми казват: „Аз още на двегодишна възраст започнах да уча сина си да чете”, отговарям: „Ама че глупост!” Кому е нужно това? Детето не може да чете на двегодишна възраст. Ако го дресирате, той, разбира се, ще се научи да чете, и може би дори да пише, но ние възрастните имаме други задължения към нашите деца.

Лято е! Хит са денс курсовете, спортните игри и еко работилниците

 Изобщо при децата има много голяма разлика в скоростта на развитие. Съществува термина „възраст на училищната зрялост”. Той се определя по следния начин: едно дете е на седем години, другото също е на седем години, но едното тръгва на училище, а второто има нужда да си поиграе вкъщи с плюшеното мече за още година-година и половина и едва след това да седне зад чина. По официални данни повече от 40% от децата до завършването на началното училище изпитват трудности при четенето и писането. И дори в седми клас има деца, които четат лошо. При такива деца цялата когнитивна сила на мозъка се изразходва, за да се „премине по буквите”. Ето защо, дори и детето да успее да прочете текста, силите му вече не са достатъчни, за да се разбере смисъла на прочетеното и всеки въпрос върху текста ще го свари неподготвен.

Развивайте фината моторика

 Изправени сме пред много сложно задача: ние се намираме на границата между човека, който е писал на ръка и е чел обикновени книги на хартиен носител и човека, който чете хипертекстове, въобще не умее да пише, има си вземане-даване с иконки и дори не се занимава да набира текст на клавиатурата. Важно е да осъзнаем, че това вече е друг човек и неговият мозък също е различен. На нас възрастните ни харесва този различен мозък и ние вярваме, че тук не се крие никаква опасност. Но опасността съществува. Ако малкото дете, престъпвайки прага на училището, не се учи да пише, заучавайки малките филигранни движения с химикалката, ако в детската градина то не прави фигури от пластелин, не си играе с конструкторим не изрязва с ножица, не нанизва огърлица, то респетквино и фината му моторика не се развива. А именно тя влияе на речевите функции. Ако не развивате у детето неговата фина мотирика, нямате право да се оплаквате след това, че мозъкът му не работи.

Слушайте музика и научете децата си да правят същото

 Съвременната невронаука усилено изучава въздействието на музиката върху мозъка. И днес ние сме разбрали, че когато още от ранна детска възраст в развитието на човека бъде включена и музиката, това повлиява силно на структурата и качеството на невронната ни мрежа. Когато ние възприемаме човешка реч, протича процес на много сложна обработка на физическия сигнал. Нашето ухо възприема децибели и интервали, но всичко това е просто физика. Ухото слуша, но чува мозъкът. Когато детето се учи чрез музика, то свиква да обръща внимание на дребните детайли, да различава звуците и тяхната продължителност. И именно чрез този процес се формира ювелирната обработка на невронната ни мрежа.

Не позволявайте на мозъка да мързелува

 На нашата планета не всички хора са гениални. И ако детето има „лоши” гени, то с нищо не можете да промените този факт. Но дори и гените му да са добри, това все още не е достатъчно. От наследството на баба може да ни се остане великолепен роял Steinway, но трябва да се научим да свирим на него. Точно по същия начин детето може да „получи” великолепен мозък, но ако той не се развива, не се формира, не се шлифова и не се настройва – потенциалът на мозъка губи своя смисъл, ще се похаби напразно. Мозъкът закърнява, ако не изпитва когнитивно натоварване. Ако легнете на дивана и не мръднете от него половин година, после вие няма да може да станете. Абсолютно същото се случва и с мозъка.

 Мисля, че на всеки е ясно, че ако Шекспир, Моцарт, Пушкин, Бродски и други велики деятели на изкуството се опитат да се явят на матурата, те ще се провалят. И на тестът за IQ няма да покажат добри резултати. За какво ни говори това? Само за това, че тестът за IQ не е нищо съществено, защото никой освен лудите не би се усъмнил в гениалността на Моцарт.

Не подготвяйте децата само за матурите

 Има една карикатура – на нея са изобразени няколко животни, на които е поставена задача да се качат на дърво: маймуна, риба и слон. Това са различни същества и някои от тях изобщо не могат да се покатерят по дървото, но въпреки това именно така изглежда задачата, която ни предлага съвременната система на образованието под формата на матури.

 Считам, че това ни нанася много голяма вреда. Разбира се, ако искаме да подготвим за живота хората, които ще работят на конвейер, това без съмнение е една подходяща система. Но тогава ние сме длъжни да кажем: край, слагаме точка на развитието на нашата цивилизация. Ще правим всичко възможно, за да запазим и да не потъне Венеция, а нови шедьоври не ни трябват; стигат ни и сегашните – и без това няма повече място, където да ги държим! Но ако ние искаме да възпитаваме творци, то съвременната система на матурите е най-лошото, което е можело да измислим.

Учете момчетата и момичетата по различен начин

 С момчетата трябва да се говори кратко и конкретно. За да се постигне максимален ефект, те трябва да бъдат въвличани в активна дейност; момчетата просто не могат да стоят спокойно. Те имат толкова енергия, че най-добре е тя да бъде насочена в някое мирно русло, да ѝ се даде отдушник и то именно по време на занятията. Не ги ограничавайте в малки, затворени пространства, дайте им простор и възможност да се движат. Освен това на момчетата трябва да се поставят големи, реални задачи, да им се измислят състезания, а от скучните писмени задачи да им се дава по-малко – от тях те нямат голяма полза. И задължително трябва да бъдат хвалени и за най-малкото нещо. Ето още един интересен факт: оказва се, че момчетата трябва да бъдат възпитавани в по-прохладни помещения от момичетата, защото по време на упражненията те просто могат да заспят.

 Момичетата обичат да работят в група, те се нуждаят от контакт. Те се гледат в очите и обичат да помагат на учителя. И ето нещо много важно: момичетата не трябва да се предпазват от падания и изцапване, те трябва да усещат „контролиран риск”. Ако има риск тя да падне, нека да пада и да се учи да се справя с такива ситуации. Момичетата никак не обичат резките, шумни разговори, но имат нужда от задължително емоционално включване, а освен всичко друго обичат и цветния свят, тоест класната стая на момичетата трябва да бъде ярка.

 Внимателният индивидуален подход може да превърне един двойкаджия в отличник. Не всички двойкаджии в действителност са двойкаджии, някои от тях са истински Леонардо да Винчи, завинаги изгубени, благодарение на „гениалните” усилия на учителите.

Правете почивки

 Обикновено се приема, че ако в процеса на обучението детето е забравило нещо, това е лошо, ако се разсея също е лошо, да се направи почивка – пак лошо, а ако заспи, това си е направо жив ужас. Всичко това не е вярно. Всички почивки не са някакви си досадни пречки за запомнянето на материала и обработката на информацията, а точно обратното – те помагат на детето да се учи по-добре. Почивките дават възможност на мозъка да подреди и да усвои новополучената информация. Ако ни се налага да научим нещо точно сега, защото ще ни трябва още за утре, то най-доброто, което можем да направим, е да прочетем материала и веднага да си легнем да поспим. Своята основна работа мозъкът ни върши, докато ние спим.

 За да се съхрани информацията в дълговременната ни памет, необходимите „съставки” са време и определени химически процеси, които протичат именно по време на съня.

 Непрекъснатото напрежение, че не сме успели да се справим с нещо, че нещо не се получило както трябва, или че изобщо нищо не се получава – това е най-лошото, което можем да си причиним. Не трябва да се страхуваме от грешките. За да бъде по-лесен процесът на обучение, трябва да осъзнаваме, че то протича непрекъснато, а не само когато стоим над учебника. Ако човекът просто стои над разтворения учебник и се преструва, че учи – от това няма да се получи нищо полезно.

Превод от руски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев