Това е вдъхновяващ пример за това, как творчеството сближава родители и деца. Наскоро в интернет попаднах на колекция от рисунки, зад които стои необичайна история – плод на съвместното творчество на един баща и неговите деца. Всеки месец на този любящ баща му се налагало да пътува в командировка. За да разнообрази скучните часове на пътуването, той вземал със себе си рисунките на своя син и своята дъщеря, които приличали повече на картинки за оцветяване. И всеки път, когато той се връщал вкъщи, децата с нетърпение очаквали резултатите от неговото своеобразно творчество.
„Това е кокошката - порода араукана на моя син, която аз разкрасих, докато си бях вкъщи”. |
„Всичко започна с рисунката вляво – направих я преди няколко години. От чисто любопитство се заех да доукрася рисунката на своята четиригодишна дъщеря. А творението отдясно е от моя син, който сега е на седем години.” |
„Когато беше на пет години, дъщеря ми нарисува за мен този слон, който и разказвал приказки в нейните сънища. Тогава си помислих, че той е достоен да бъде оцветен”. |
„След няколко месеца помолих дъщеря си да нарисува още една история, за да имам с какво да се занимавам по време на своето пътуването. За щастие, в самолета можеш да влезеш с неограничено количество моливи”. |
„С тази рисунка имаше проблеми. Очевидно е, че цветът на блузката на момичето не трябваше да е червен. Наложи се да платя глоба”. |
„За следващото ми пътуване в общото дело се включи и моят шестгодишен син. Този път те двамата с дъщеря ми представиха заедно съответната рисунка”. |
„А това е порода кокошки, наричана плимут рок, заедно с едно пиленце. Тези кокошки са раирани, с ярко червен гребен. Такава разцветка, между впрочем, избра дъщеря ми.” |
„А това е първият път, когато си забравих моливите вкъщи. Но трябваше да се рисува и затова в действие влезе iPad. Децата бяха във възторг.” |
„Това е от дъщеря ми. Тя много обича котки”. |
„Синът ми реши сам да оцвети белега на главата на пришълеца, а после ме помоли да подобря рисунката. Старах се”. |
„Понякога преди пътуването децата забравят да ми дадат рисунка и се налага да се поровя в паметта на камерата, за да намеря работен материал. Това е един от тези случаи”. |
Само за първите три дни от публикуването на албума, той е прегледан от стотици хиляди абонати на сайта, а снимките на рисунките обиколиха целия интернет. Съгласете се, че таткото е измислил интересен способ за сътрудничество с децата!
„Всеки месец аз летя в командировка и отсъствам по десет дни. Децата ми дават своите рисунки, аз ги разкрасявам, докато летя със самолета, а когато се връщам, показвам им това, което се е получило. Нищо особено. Но децата обичат рисунките. И жена ми иска да продължавам с това.”
Превод от руски език: Александър Василев
Източник: www.adme.ru