- Непременно, чуваш ли? Непременно – каза Меченцето.
Таралежчето кимна.
- Аз непременно ще дойда при теб, каквото и да се случи. Аз ще бъда до теб винаги.
С тихи очи Таралежчето гледаше Меченцето и мълчеше.
- Ей, защо мълчиш?
- Вярвам – каза Таралежчето.
***
Така беше всяка вечер в онази ясна хладна есен. И всяка вечер Таралежчето и Меченцето се срещаха ту у Таралежчето, ту у Меченцето и винаги за нещо си говореха. И ето днес Таралежчето каза на Меченцето:
- И все пак колко е хубаво, че съществуваме един за друг!
Меченцето кимна.
- Само си представи: мене ме няма, ти си стоиш съвсем сам и няма с кого да си поговориш.
- А ти къде си?
- Няма ме.
- Това не може да бъде – каза Меченцето.
- Аз също мисля така – каза Таралежчето. – Но ако все пак мен съвсем ме няма. Ти си сам. И какво ще правиш тогава?
- Ще дойда при теб.
- Къде?
- Как къде? В дома ти. Ще дойда и ще кажа: „Ей, защо не дойде, Таралежче?” А ти ще кажеш...
- Ех, че си глупав! Какво ще кажа, ако мен ме няма?
- Ако те няма вкъщи, значи ти си отишъл при мен. Аз ще се върна вкъщи. А-а, ти си тук! И ще започна...
- Какво?
- Да ти се карам!
- За какво?
- Как за какво? За това, че не си направил това, за което сме се разбрали.
- А какво сме се разбрали?
- Откъде да знам? Но ти трябва да бъдеш или в моя дом, или в твоя дом.
- Но мен съвсем ме няма. Разбираш ли?
- Тогава ти си отишъл някъде и не си се върнал. Аз ще започна да тичам, ще пребродя цялата гора и ще те намеря!
- Ти вече си пребродил цялата гора – каза Таралежчето – и не си ме намерил.
- Ще отида да те търся в съседната гора!
- И там ме няма.
- Ще обърна всичко с главата надолу и ще те открия!
- Няма ме. Никъде ме няма.
- Тогава, тогава... Тогава ще изтичам в полето – каза Меченцето – и ще извикам: „Та-ра-ле-жче-е-е!”, и ти ще ме чуеш, и ще извикаш: „Ме-чен-це-е-е!..” Ето така.
- Не – каза Таралежчето, - от мен няма и прашинка. Разбираш ли?
- Защо ми досаждаш? – разсърди се Меченцето. – Ако теб те няма, значи и мен ме няма. Разбра ли?..
Сергей Козлов
Превод от руски език: Александър Василев