Генко Генков става легенда в българското изкуство още приживе не само заради излключителното си чувство към цвета, но и заради волния си бохемски начин на живот като истински артист. Изречението му „Копая в цветовете като с мотика” изразява ясно неговата живопис – експресионистична, силна, с дълбоки сложни цветове. Рисува пейзажи, портрети.

Съвременни български художници - Стефан Георгиев

 Генко Иванов Генков е роден на 31 януари 1923 г. в Пловдивското село Чоба. Учи Живопис в Художествената академия, София, откъдето го изхвърлят заради конфликт с проф. Дечко Узунов. Непримирим характер и дух, той говори срещу народната власт, заради което прекарва две години в затвора в Белене. След като и това не го вразумява, през 1956 г. го затварят в лудница.

 Генко Генков е доказателство на фразата,  че разликата между лудия и гения е една крачка. Той  я прави често в двете посоки.  “Изкуството е една крачка към безумието на истината. Защото истината е безумие.” – казва той. Мнозина го приемат за смахнат, други се вслушват в дълбоките му философски размисли за света. Платната му въздействат най-вече с колорита, който е силен, сложен и често носи дълбок подсъзнателен смисъл. “Виолетовото е трагично. Това е цветът на космоса, на жестокия натиск на природата срещу света.Там изгарят илюзиите на живота”- обяснява Генко своите търсения.

 За него правилата и институциите не важат. Станал легенда още приживе, галериите продават картините му на цени над 5000 лв., докато самият Генко ходи дрипав обикаля из трамваите и тролеите със своите още мокри платна и ги предлага по 100 долара. Най-силни и търсени остават ранните картини на Генко преди алкохолът и лудостта да превземат голяма част от неговото живописно чувство. Открива последната си изложба на 16 февруари, 2006 г. в Софийската градска художествена галерия. Показва 66 платна, нарисувани в последните 5 години. След две седмици, на 3 март, Генко си отива от този свят.

 Генко създава предимно пейзажи, които се отличават с характерен авторски почерк – ярък колорит и релефни повърхности. В ранните години на творчеството си художникът проявява предпочитания към по-тъмната цветова гама. В пейзажите му присъстват изображения на хора и животни. Дърво, къща, планина или пътека сред природата служат за композиционен център на картините му. Генков предпочита да рисува от натура като често пресъздава софийски квартали или покрайнините на селата Рударци и Драгоил.

Млади български художници - Тодор Маринов

 През годините художникът експериментира с различни похвати и техники на работа. През 70-те години разработва възможностите на различните материали, третира маслената боя като акварел, обработва повърхността с пясък или замества четката с нож. През 90-те използва пигменти, напомнящи керамична глазура. В работата му могат да се открият отгласи от изкуството на постимпресионизма и фовизма.

„… Живописта на Генко не беше цел или форма, а начин на общуване. Притежаваше генилната способност да артикулира със средства колкото универсални, толкова и уникални – универсални заради самата природа на изкуството, специфични и уникални заради неповторимия му изобразителен език. Едва ли в българската живопис има примери на толкова естествена експресивност, при това подчинена на строга архитеконичност и артистична логика. Пейзажите му са всъщност портрети на природата, преживяни като лична образност и условни в колоритните си интерпретации. Кадмиеви и пурпурни червени общуват с виолетови, жълти и кобалтово сини. Бялото и черното установяват драматургичен порядък на една колкото сложна и многопластово изградена живописна материя, толкова и цялостна духовна среда.“

Ивайло Мирчев