Васил Вълев и Бисера Вълева са двама утвърдени художници на днешната арт сцена. Всеки един от тях отдавна авторитетно е защитил името си на живописец, но също и на уважаван педагог в Художествената академия и Софийския университет. Два свята, на пръв поглед различни генерационно, са специфично близки и допълващи се като чувствителност и разбиране за пластичния изказ.
Срещат се в своеобразен диалог - като общуване между завършени и независими в артистичния си избор художници. И не въпросът за приемствеността, когато става дума за пътя в изкуството, е тук първостепенен. За зрителя същественото е във възможността преди всичко да усети силата и отстояването на личния глас през, иначе, общото за двамата предпочитание към акварелната техника.
Васил Вълев е свързал тясно биографията си с развитието на акварелната живопис в българското изкуство от втората половина на ХХ век. Инициатор и съорганизатор на престижни художествени форуми през 70-те и 80-те години на ХХ век, като Националните акварелни изложби и Международния пленер за акварел - Търговище, той активно се посвещава на акварелното изкуство не само като художник, но и като негов популяризатор.