Първо правило: Никога не носете домашни у дома.

 Завършили сте педагогика и сега ви предстои да изумите всички, като започнете работа като учители. Учителката по руски език Юлия Загорулькина, която завежда един от най-забавните школски акаунти в Туитър, разказва какво е нужно да не забравят бъдещите педагози, за да не се разочароват от работата си още през първата година.

Второ правило: Намерете си наставник сред колегите.

 Навярно ще си помислите: „Е, защо ми е това? Цели 5 години висше образование изкарах, помня съвсем ясно всичко научено по педагогика и методите на преподаване!”. Не, приятели мои, не е така. В първата ви година като преподавател, вашият наставник-колега ви е наистина нужен. Този човек ще ви въведе в тънкостта на вашата работа, с доброта ще ви сподели календарно-тематичните планове и ще ви разкаже за своите грешки. Той ще е човекът, при когото в края на работния ден може да отидете и с печален глас да споделите, че нищо не се получава, че навярно е най-добре да си тръгнете. Но той е човекът, който ще ви каже, че не всичко е така зле, или дори да е зле, то е поправимо. Изобщо, колегиалната подкрепа в началото е много важна.

Трето правило: Не забравяйте, че вие сте част от колектива.

 Да, сега сте част от учителския колектив. Не се дръжте като индивидуалист, не се обособявайте. Не мислете, че тук всички са побъркани лелички, а вие сте самата красота в бяла премяна. Рано или късно, ще се наложи да общувате един с друг, а навярно да се обърнете за помощ към по-опитните колеги. Просто бъдете приветливи и открити. С някои от  колегите ще започнете да общувате повече, с други няма да имате допирни точки, но всичко това е естествено.

Четвърто правило: Пред учениците бъдете самите себе си.

 В практиката си, навярно вече сте се срещали с ученици и имате представа какво е. Нека споделя с вас откровено – урокът под наблюдение на основния учител по време на практика и вашият собствен урок – това са две абсолютно различни истории. За 4 години работа в училище, аз разбрах едно просто нещо – децата не обичат фалша и веднага могат да го разпознаят. Ако сте дружелюбни, весели и добри, не си позволявайте след звънеца изведнъж да наденете студената маска и да заговорите на висок тон. Не бива да се вмъквате в  някаква роля, защото не е възможно да я играете през цялото време, а децата веднага ще разпознаят неестественото поведение. Бъдете самите себе си – това е най-важното при работа с децата, колкото и банално да звучи.

Пето правило: Не се разстройвайте заради неуспехи и забележки.

 След първия си ден като учител аз плаках в класната стая – направо върху дневника, който потопих в сълзи и дори съсипах отворените му страници. Чувствах се в страшна безизходица, затисната от напрежение и умора. В началото ми беше твърде тежко – много подготовки, посещения на моите уроците от администрацията на училището, и разбира се забележки: „Няма ясно поставени цели! Не целият клас се включва в работата!”. Всичко това е доста обезкуражаващо. Моят съвет – не се отпускайте и отчайвайте от първите неуспехи. Повечето забележки всъщност са направени, за да се вслушате в хората с по-голям опит, които искат да ви помогнат. А препоръки от рода в какъв формат тетрадка трябва да бъде написана даден конспект, пускайте покрай ушите си.

Шесто правило: Водете си дневник – дори два.

 Не разчитайте на паметта си. Предстоят ви толкова различни съвещания, съвети, мероприятия, екскурзии, консултации, родителски срещи и други, че да запомните всички детайли и дати е просто невъзможно. Преди не си водех дневник, защото не виждах смисъл, но сега имам два – един за непосредствената ми учебна работа, а другият – за всичко останало. В първия записвам всички идеи за конкурси, викторини, контролни и самостоятелни работи и поети ангажименти от учениците. Когато запиша, че Иван е обещал да ми представи самостоятелната си работа до 3 март, и му покажа записаното, Иван няма как да си измисли оправдание, ако не е успял с това.

Седмо правило: Не забравяйте, че имате свой личен живот.

 Има два типа учители – едните, които чуват звънеца в края на урока и напускат кабинета по-бързо от учениците и другите, които стоят в училището до момента, когато охраната нервно почуква по вратата и ги моли да напуснат. Това са двете крайности. Постарайте се да откриете златната среда. И най-важното – никога не носете работата си у дома. Тетрадките проверявайте в училище, презентациите и уроците също подготвяйте там. Имате приятели, семейство, мъж, деца – нужни сте им. Общувайте, срещайте си, пътувайте, ходете на театър и кино. Животът не се състои само в проверяване на домашни.

 Навярно си мислите, че всичко това са банални щуротии, но много учители се оплакват, защото не им достига време за нищо друго, освен за училище. Всичко това, защото отнасят учителската си работа у дома. „Сега ще си налея кафе, ще седна и ще проверявам класните”. И цялата вечер е загубена в работа. А после си представете, че живеете в подобен ритъм почти всеки ден. Не след дълго ще бъдете напълно емоционално изцедени. Разпределяйте силите си равномерно и задължително включвайте и други сфери от своя живот.  

Източник: www.webstage.bg