Каквото и да се каже за таланта на Винсент ван Гог, ще е малко. Но заедно с голямата дарба е получил и много изпитания в живота си, които е преживявал трудно заради дълбоката си емоционалност. Личността му е белязана от самото му раждане. Появил се на бял свят на 30 март 1853 г. Точно на същата дата една година по-рано се родило и починало първото дете на семейството. То също носело името Винсент ван Гог през няколкочасовия си живот. Това съвпадение преследвало художника и цял живот го карало да се съмнява в собствената си идентичност. Единственият човек, който винаги го е разбирал и му помагал, бил малкият му брат Тео ван Гог.

 Множество съвременни психиатри не спират да спорят за психичните заболявания, от които страдал художникът, и се опитват да му поставят диагноза. От ранното му детство се смята, че е страдал от аутизъм. Според думите на сестра му бил необщителен, ходел с наведена глава, сякаш затворен в свой собствен свят. Някои от диагнозите са твърде смели като шизофрения или сифилис, например. Много по-реални са заболяванията, които имат ясни симптоми като биполярно разстройство - настроенията му се сменяли рязко от една крайност в друга. Друг белег на тази болест е постоянното използване яркожълт цвят в картините.

 Хиперграфията е друго заболяване, от което страдал. Характеризира се с болезнено чувство на ранимост, което се облекчава само с постоянно писане или рисуване, както е в неговия случай. Все пак Винсент е един от най-продуктивните художници, познати на човечеството. Често изпадал в депресия и получавал халюцинации (по негови собствени признания).

 Безспорен факт е, тежкият му характер, който след прекомерна употреба на алкохол ставал нетърпим. Но по-интересен факт е, че той самият усещал, че поведението му не е нормално и се страхувал дали ще успее да го контролира. В писмо до брат си Тео, Винсент пише: Надявам се, че това са само творчески кризи и ще отшумят.

 Най-известната трагедия в живота му е отрязаното му ухо на 23.12.1888 г. По последни проучвания Винсент е отрязал цялото си ухо, а не част от него. Това доказват бележките на лекуващият го лекар д-р Феликс Рей. В записките дори има рисунки докъде е отрязано ухото. Разкри се и личността на жената, на която е подарил ухото си. Тя не е била проститутка, както се твърдеше, а девойка, която чистела публичния дом и търговските помещения в района. Казвала се Рашел и имала голям белег на ръката си, причинен от ухапване от куче. Когато ѝ занесъл ухото си, увито в кърпа, ѝ казал: Вземи го. Може да ти е от полза. Направил го, защото по този начин си мислил, че ѝ помага като дава част от себе си, за да запълни нейния белег. Именно тя е човекът, който изпратил полиция и лекари в дома му и така спасила живота му. Тъй като по това време му гостувал художникът Пол Гоген и двамата имали нетърпими скандали, той е смятан за главния виновник за отрязаното ухо. Версиите са от скандал между двама хомосексуални любовници, до това, че Гоген отсякъл ухото с шпага. Според последни данни Пол е напуснал къщата на Винсент преди инцидента и отишъл на хотел, защото не можели да останат повече под един покрив. На другия ден, след като разбрал за случилото се, писал на Тео, че брат му е отведен в лудница. А виновникът за кризата е именно писмо, пратено от Тео сутринта преди инцидента. В него той разказва на брат си за годежа си. В този момент Винсент почувствал, че губи своя изповедник, благодетел и най-близък човек. Затова изгубил всяка причина да живее. Тогава още не знаел, че снаха му Йохана ще го обича, колкото и брат му, и ще го подкрепя безусловно.

 Последното разкритие е за смъртта му, години наред смятана за самоубийство. Ван Гог умира на 29 юли 1890 г. Това бил един от най-спокойните периоди в живота му. Бил излязъл от клиниката, рисувал. Бил заобиколен от грижите на брат си снаха си. Имал и новороден племенник, кръстен на него. Както се вижда липсва причина за самоубийство. Според старите версии за мотив се смята трудното финансово положение на Тео и страхът на Винсент, че му е в тежест. Затова се прострелял. Според последни данни е невъзможно човек да сгъне тялото си, така че да се простреля сам по начина, по който е прострелян. Смята се, че е бил убит от човек, с който имал конфликт. Все пак всички знаят, че е имал много врагове.

 Вината за собствената му смърт е, че докато е изтичала кръвта му, не се е опитал да се превърже и да я спре. Сякаш е бил уморен от всичко. Последните му думи са: Тъгата ще продължи вечно, са казани на ухото на брат му. За съжаление Тео е надживял Винсент само с няколко месеца. След смъртта му Йохана ги погребва един до друг и посажда бръшлян, който обхваща двата гроба и расте буен и зелен и до днес.

 Ван Гог оставя след себе си повече от 900 картини и 1000 рисунки, които светът оценил едва след смъртта му. Днес те са смятани за едни от великите художествени произведения в света.

	„Звездна нощ“ Ван Гог рисува по време на престоя си в душевната болница в Сен Реми. Изображението датира от юни 1889 г., месец след като Ван Гог постъпва в клиниката. Платното говори и за увлечението на художника по астрономията. Научно изследване установило, че Ван Гог е пресъздал положението на Луната, Венера и няколко звезди с изключителна точност. „Звездна нощ“ не е първият опит на художника да изобрази нощно небе. Година по-рано той рисува „Звездна нощ над Рона“. От 1941 г. картината се съхранява в Музея за съвременно изкуство в Ню Йорк.
	Ван Гог се смята за ненадминат майстор на натюрморта. Доказателство затова е поредицата му от пет картини, изобразяващи слънчогледи. Серията датира от 1888 г., когато Ван Гог напуска Париж, за да рисува под яркото слънце на Южна Франция, канейки Пол Гоген да се присъедини към него. В очакване колегата да пристигне, Винсент започва да рисува натюрморта, с който да украси стаята на своя приятел. „Слънчогледите“ са били създадени в знак на гостоприемство, но също и за да засвидетелстват уважението, което Ван Гог изпитва към своя артистичен наставник. Двамата работят заедно през есента на 1888 година, но както е известно, съвместната им работа завършва с отрязано ухо и прием в заведение за душевно болни.
	Още един шедьовър, нарисуван от Ван Гог по време на престоя му в клиниката за душевно болни. Винсент я определя като „гръмоотвод за болестта ми“. В картина се вижда влиянието на японската гравюра укиьо-е. Това сходство се проявява в отделяне с контур на обектите, необичайни ракурси, наличие на детайлно нарисувани области. Платното е завършено само година преди смъртта на гения. През 1987 г. „Ириси“ беше продадена за рекордните 53,9 милиона долара. Най-високата цена, плащана за картина към онзи момент.
	През май 1890 г. Винсент пристига в клиниката за душевноболни в Овер-сюр-Оаз. Там го чака доктор Гаше, който се наема да му осигури медицински грижи. Гаше е почитател на изкуството, самият той рисува, освен това колекционира произведения на изкуството, факт, който сближава двамата. За да се отблагодари за грижите, Ван Гог увековечава хазяина си на платното. Той пише на брат си: “Наскоро нарисувах портрета на доктор Гаше с печален израз на лицето – толкова характерен за нашето време…”. Така се появява първата от общо две версии на портрета.
	През февруари 1888 г. Винсент ван Гог се установява в Арл – малко градче в южна Франция, разположено на около 90 км северозападно от Марсилия. Сред картините, които художникът създава там е и „Кафе тераса през нощта“. Платното е с размери 81х65 см. Това е първото произведение, в което художникът изобразява звездно небе. Шедьовърът, придобил световноизвестна популярност, превръща площада в Арл в притегателен център за милиони туристи.
	Винсент ван Гог е известен с увлечението си към автопортретите. Нарисувал се е върху цели 30 платна. Историята на „Автопортрет с превързано ухо“ е сред най-интересните. През октомври 1888 г. към живеещия във Франция по това време Ван Гог се присъединява френския художник Пол Гоген. Взаимоотношенията между двамата обаче са доста обтегнати и след свада с Гоген, Винсент изрязва половината от лявото си ухо – физическо доказателство за неговото крехко психическото здраве. По-късно художникът рисува и картината, която се счита за един от най-известните автопортрети на твореца.
	През 1885 г. Винсент завършва първата си, призната за шедьовър творба. Това е картината „Селяни, ядящи картофи“. Платното е от т.нар. холандски период от творчеството му, характерен с тъмните цветове на палитрата. Период, в който художникът често пресъздава живота на бедните. Картината е нарисувана през април, в къщата на родителите на художника в Нюнен.
	Бягайки далеч от неразбиращите творчеството му парижки художници и критици, художникът наема ателие в Арл, Южна Франция, което нарича „Жълта къща“ заради цвета, с който е боядисана фасадата. Бедният интериор вдъхновява художника да нарисува шедьовъра “Спалня в Арл“. Заради влагата в къщата боите на картината скоро започват да се ронят. За да намали въздействието й, художникът бил принуден да я покрива с вестници. Така на нея се появило и печатарско мастило.
	Платното „Житно поле с кипариси“ Ван Гог рисува, след излизането си от санаториума за душевно болни в Сен Реми. Ван Гог разглежда този слънчев пейзаж, като едно от най-добрите си произведения и повтаря структурата три пъти. Първият вариант на „Житно поле с кипариси“ е само с молив и се намира в Музея на Ван Гог в Амстердам. Втората картина на кипарисите е рисувана през юли 1889 г., а третата картина от серията е завършена през септември същата година.
	В началото на 1890 г. Винсент ван Гог научава радостната вест, че е станал чичо. Брат му Тео дори кръщава сина си на художника. Като подарък за племенника си, художникът започва да рисува една от най-известните си творби „Цъфнали бадеми“, търсейки символизма на цветовете в клонките на бадема като ново начало за бебето Винсент. Картината може да бъде видяна в музея на Ван Гог в Амстердам.

Източник: www.10te.bg