Всеки родител в определени моменти се превръща в манипулатор на съзнанието на децата си. Понякога дори не осъзнаваме, че го правим. Опитваме се да наложим мнението си, вкусовете си, разбиранията си за живота, убедени, че ние, като по-дълго живели, знаем повече. Но това съвсем не е така... Ние, възрастните, грешим не по-малко от децата и често не го осъзнаваме. 

 Ако се върнем към детството си, ще си спомним колко ние е тежало, че самите ние сме били манипулирани и не сме се чувствали свободни в избора за собствения си живот... А сега, като родители, отнемаме по същия начин свободата на децата си, правото да мислят и постъпват по свой начин.

Разбира се, винаги имаме добри намерения!

 Много е лесно да манипулираш дете, но това е грешка! Честните и открити взаимоотношения изключват манипулациите, или поне осъзнатите манипулации. Ако уважаваме децата си и тяхното мнение, няма да ни е необходимо да обработваме съзнанието им и да си служим с хитрости, за да направят точно това, което искаме от тях.

 Родителите, които съзнателно и редовно манипулират децата си, не си дават сметка, че по този начин децата свикват да бъдат „кукли на конци“. Когато пораснат, ще бъдат все така податливи на манипулациите на всякакви хора и няма да умеят да отстояват позициите си. Да манипулираш детето си, означава да го обречеш на инфантилност и да си присвоиш правото да напишеш сценария на живота му вместо него. Това със сигурност не води към щастието на детето!

 Авторитарните родители почти винаги са манипулатори. Колкото по-интелигентни, толкова по-добри в манипулирането на децата си! Някои родители смятат този подход за висшия пилотаж в изкуството да възпитаваш. И това е толкова жалко!

 Разликата между манипулирането и добронамерения съвет е в толерантността, в искреността, в степента на уважение и вяра в потенциала на детето. Родителите манипулатори държат на всяка цена да стане само това, което те смятат за правилно, без да зачитат желанията и мнението на детето. Ограничават неговата свобода и самоувереност, внушават му, че не може да взема решения. Внушават му, че няма необходимите качества, за да разчита на своята преценка.

 Основен „интструмент“ на манипулаторите е внушаването на вина и използването на чувството за вина у детето, защото когато се чувства виновно, то е по-склонно да изпълнява безпрекословно родителската воля. Това чувство е много разрушително и е причина за много психически проблеми и зависимости в зряла възраст.  Внушаването на чувство за вина е психическа агресия и е една от най-грубите родителски грешки с много негативни последствия за детето. Някои родители изнудват децата си, спекулирайки със здравето и живота си, което е доста грозно и недостойно. Едно момичене, което имаше много силни страхове и чувство за вина, сподели с мен, че майка му често му е казвала: „Ти ще ме вкараш в гроба!“ Представете си какво се е случвало в душата на това дете...

 Един от най-силните страхове на децата е страхът да не загубят родителите си. Когато този страх се използва с цел манипулация, родителят може да постигне конкретната си цел, но с цената на психическия комфорт и здравето на детето. Манипулативните родители шпионират децата си. Претърсват тайно вещите им, четат дневниците им без разрешение, четат писмата им. Нарушават най-безцеремонно личното им пространство и смятат това за свое право.

 Една от най-характерните особености в начина на мислене на авторитарните и манипулативните родители е, че не вярват достатъчно в интелекта и потенциала на собствените си деца. В много случаи, дори децата им да станат на 40 и повече години, опитите за манипулация продължават. Масово явление е родители да се намесват в семейните отношения на порасналите си деца, да определят избора им. Родителската намеса и манипулация /с добри намерения/ са причина за много раздели и разводи... Много хора допускат да бъдат манипулирани от родителите си дори в зряла възраст, защото някакво необяснимо и неоснователно чувство за вина и задължение ги държи като заложници.

 Понякога бабите и дядовците продължават да се намесват авторитарно във възпитанието на внуците си. Родители, които позволяват да бъдат манипулирани от своите родители за отношението към децата си, допускат груба грешка. Те просто не смеят да поемат отговорността и се чувстват неуверени, недостатъчно „пораснали“, за да вземат сами решения по тези въпроси. Така някои деца стават обект на манипулации не само от двамата си родители, а и от родителите на техните родители. Бабите и дядовците  биха могли да влияят много благотворно върху децата, ако са толерантни и разбиращи. Много от тях са осъзнали в някаква степен грешките, които са допуснали с децата си и се стараят да не ги допускат в отношението към внуците.

Родителските манипулации са причина за много грешки, които правим в живота си. Например момичетата масово са манипулирани да се омъжват рано, а момчетата – точно обратното – да бягат от обвързване.

 Жените търсят сигурност в брака, защото не са научени да я търсят вътре в себе си. Мъжете пък се страхуват да се обвързват, защото са възпитавани да бъдат „глава на семейство“, което звучи като много тежка отговорност. За този страх допринасят и множеството популярни в обществото клишета, които представят брака в крайно негативна светлина. Получава се едно изкуствено прехвърляне на отговорността предимно върху мъжете, което прави жените несамостоятелни и зависими, а мъжете страхливи и предпазливи по отношение на връзките си. Тези усложнения в отношенията между половете биха могли да бъдат избегнати, ако внимаваме какви нагласи създаваме у децата си.

 Ако направим всичко възможно децата ни да израстнат като силни и уважаващи себе си личности, те със сигурност ще са в състояние да вземат правилните решения в живота си. Манипулираните деца вместо уважение и благодарност към родителите си изпитват чувство за задължение и вина. Това е така, защото родителите дълго са им внушавали колко жертви са правили за тях. Много родители смятат психическия натиск върху децата си за нещо нормално и дори полезно. Най-вероятно тези родители също са били, а може би и още са обект на манипулации, но не са осъзнали колко това ги е ограбило като личности.

 Един от често срещаните случаи на манипулиране на децата е натискът при професионалното им ориентиране. Родители, неуспели да сбъднат мечтите си /най-вероятно заради родителите си/, решават, че на всяка цена децата им трябва да успеят да ги сбъднат. Но за децата това са чужди мечти! Те имат право на свои. Родителските манипулации принуждават децата да правят компромиси със себе си, със своите интереси, а това ги обезличава, демотивира и депресира.

 Дори да не са осъзнали напълно, че са манипулирани, децата интуитивно го чувстват и това ги настройва срещу родителите им. Затова при първа възможност ще се махнат от родителите си, дори с цената на ранен брак, обучение или работа въможно по-далече. Ако не успеят да избягат, рано или късно ще започнат да показват своя гняв и нетърпимост  към родителите си, съответно ще бъдат обвинени в неблагодарност, с което манипулирането ще продължи...

 Родители, които принуждават децата си да правят ежедневни компромиси, изграждат стена между децата си и успеха. Не е възможно да бъдеш успешен, ако си изгубил своята индивидуалност, ако нямаш собствено мнение или винаги се съмняваш в неговата правилност. Свободата да бъдеш себе си е най-важното условие за успех. Децата, които израстват под непрекъснатия натиск на родителите си, не знаят какво е това усещане. Перманентното чувство за вина и ниската самооценка са последствията от манипулативното възпитание и са много трудни за преодоляване.

 Вид манипулация е и родителската стратегия двама срещу един. Много популярно е схващането, че дори единият родител да греши в дадена ситуация, другият родител не бива да защитава детето /подобна е ситуацията, когато родителят застава винаги на страната на учителя, независимо дали е прав/. В случай се пази един фалшив имидж на безгрешен родител, който се гради за сметка на самооценката на детето. Много е несправедливо родителите да проявяват такава криворазбрана солидарност помежду си, защото детето и без това е в по-слаба позиция дори и срещу единия от двамата. Някой ден така или иначе детето ще осъзнае, че родителите му не са били и не са безгрешни и тогава целият фалшив авторитет просто ще рухне завинаги. Истинското уважение и авторитет на родителя може да се постигне единствено чрез честност и откритост.

 Когато родителят има силата да признае, че понякога греши, но се старае да се учи от грешките си, когато показва, че се вслушва в мнението на детето и го цени, ще му помогне да изгради добро самочувствие и самоувереност. Положителното отношение към грешките предпазва децата ни от болезнено чувство за вина и податливост на манипулации. За да се случи това, е нужно детето да развие положителна представа изобщо за света и живота си, за хората. Колкото по-малко си позволява да съди другите, толкова по-малко ще допуска някой да съди него или да обработва съзнанието му. Демокрацията в семейството не допуска лагери и тайни стратегии. Когато единият родител греши, другият би трябвало свободно, но добронамерено да си каже мнението, ако не е съгласен. Малодушие е да не смееш да защитиш детето си от агресивен родител, от страх да не го разгневиш още повече. Децата се чувстват предадени от такова отношение и събират болка в душата си. Обикновено това се случва в патриархалните семейства. Майките мълчаливо допускат агресивното отношение на бащите спрямо децата /случва се и ролите да са разменени/. След време родителят, който е премълчавал, съжалява и развива чувство за вина, че не е защитавал детето си. А на децата им е трудно да простят тази „ненамеса“, чувствайки се предадени от най-близките си хора.

 Демократичните родители разговарят открито с децата си по всякакви теми и уважават мнението им. Съобразяват се с личното им пространство и предпочитания, поощряват правото на избор и вземане на самостоятелни решения от децата. Това е най-сигурният начин да им помогнат да се развиват като силни и успешни личности.

Източник: www.webstage.bg