Ловният сокол – световно застрашен вид, се завърна като гнездящ вид в страната. Това е огромен успех за природозащитната общност у нас и е резултат от години съвместен усилен труд.

 Eкип на Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) откри първото, доказано от повече от десет години насам, активно гнездо на ловни соколи в България. От особена важност е, че и двете птици, формиращи двойката, са излюпени в Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани през 2015 г. Това стана ясно, благодарение на цветните пръстени, с които са маркирани соколите още на ранна възраст. Мъжката птица, с пръстен 5E, произхожда от двойката на Ромео и Жулиета, която се размножава в Центъра на Зелени Балкани, докато женската птица, с пръстен 5P, произхожда от друго люпило - с родители Орфей и Афродита. И двата сокола са освободени в природата през 2015 г. чрез пилотна за страната методика, която доказа, че работи успешно - размножаване на затворено и поетапно адаптиране на малките птици към дивата среда.

 Нещо повече – под внимателно наблюдение на природозащитниците и без каквото и да е безпокойство или други сериозни заплахи върху птиците, двойката успя да отгледа две малки, които успешно напуснаха гнездото и вече летят свободно в небето над България.

 В края на 19–ти век ловеният сокол е относително многоброен и широко разпространен в България. През 50-те до 70-те години на миналия век се наблюдава отрицателна тенденция в популацията. Причините за това са повсеместното изтребване на грабливите птици през този период, разрушаването на местообитанията и спад в хранителната база, вследствие на промени в селскостопанските практики, като засилената химизация (употребата на ДДТ) и др. След 1985 г. спадът се ускорява допълнително и заради започналото по това време изземване на малки и на яйца от гнездата на и без това останалите малко на брой размножаващи се двойки в страната. Целенасочено проучване на вида, проведено през 2006-2011 г., показва наличието на отделни заети територии, като тогава се допуска размножаването на 1-2 двойки, без да има преки данни за нито едно заето гнездо.

 В продължение на години Зелени Балкани и Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН работиха усилено в посока размножаване на ловния сокол на затворено и освобождаване на младите индивиди в дивата природа в рамките на проекта „Завръщане на ловния сокол в България“.

 Същевременно БДЗП полага мащабни усилия за смекчаване на заплахите върху вида като токови удари, бракониерство, посегателство върху яйцата и малките, както и за подобряване на местообитанията, чрез поставяне на стотици изкуствени гнезда, обезопасяване на хиляди километри от електроразпределителната мрежа в страната и въвеждане на специална агроекологична мярка за подобряване статуса на хранителните местообитания (пасища и ливади) в рамките на проекти като „Опазване на царския орел и ловния сокол в ключовите за тях места от мрежата Натура 2000 в България“ - номиниран за един от най-добрите проекти в сферата на биоразнообразието за 25 години програма LIFE и „Опазване на ловния сокол в Североизточна България, Унгария, Румъния и Словакия“.

 Така общите усилия на природозащитния сектор пожънаха успех и безспорно доведоха до завръщането на един световно застрашен вид като гнездящ в България. Разбира се, това е важна стъпка, но едва началото към формиране на устойчива гнездова популация в страната. За тази дългосрочна цел са необходими още много съвместни усилия и сътрудничество между различните институции, общности и организации в България и Европа. Националният план за действие за опазване на вида, както и Глобалният план за действие за опазване на ловния сокол са важна предпоставка за реализирането на този процес.

Източник: www.greenbalkans.org