"Госпожата влезе в класната стая, каза да си извадим листове, защото ще правим контролно, и ни даде тема, по която да пишем. В края на часа ни каза: "Изхвърлете листовете в кошчето. Трябва да сте готови винаги да реагирате в екстремни ситуации". Полезни житейски уроци като този преподава учителката по български език и литература от Първа английска гимназия Светлана Праматарова. Заради свободолюбивите й похвати всичките й ученици я обичат, а покрай тях заобичват спонтанно и литературата.

 "И аз ги обичам", казва усмихнато емблематичната за Първа английска преподавателка, която е и главен организатор на честванията по повод 60-годишнината на училището. "Мразя празниците, защото тогава умирам от скука да домакинствам вкъщи. Обичам да бъркам в мозъците на хората и да разбърквам приоритетите им", споделя г-жа Праматарова. Тя не робува на учебници, не стои на катедрения стол, а на обикновен, за да е по-близо до учениците, носи си възглавничка, за да й е по-удобно, и позволява кафе и чай в часовете, включително четене на творби от телефоните, за да им е по-комфортно и на тях. В нейната класна стая няма непреодолими ледове и всички са съмишленици.

 "О, часовете с г-жа Праматарова са много забавни. Особено лирическите отклонения, когато дискутираме най-различни теми от живота", казват в един глас две нейни ученички от 11-и клас. "При нея няма напрежение, поднася ни всичко изключително разбираемо", споделя и Александрина от 9-и клас. Натиск няма, защото учителката, посветила 33 г. от живота си на гимназията, вярва, че по-разумно е да оставиш човек да се самодисциплинира. "Как правим класна работа? Давам три теми и позволявам на учениците да ползват литературните произведения и тетрадките си. Ако са си водили бележки по време на час, ще могат да направят темата", казва тя. Свободата все пак върви с определени условия - децата трябва да спазват 13 правила. Едно от тях е да не преписват от авторски съчинения, а да перифразират, за да обогатяват езика си. "Нека четат литературна критика, но да не пишат неща, които не отговарят на техния начин на мислене", казва учителката.

 Дистанцията между учител и ученици се скъсява в междучасията и навън - при посещения в музеи, галерии и пр., но в часовете не е така. "Когато започнах работа в гимназията, бях само с 5 г. по-голяма от най-големите ученици. Те се опитаха да ме объркат" спомня си тя. Бързо обаче преодоляла първоначалния шок, а тъкмо учениците - тогавашните, а и сегашните, са я мотивирали най-силно да остане в учителската професия. Светлана се определя като "щастлива класна", защото все попада на интересни класове - "не можете да си представите какви деца шедьоври има". Разликата в предишните и сегашните поколения тя вижда в това, че днешните тийнейджъри имат огромна нужда да бъдат похвалени и да покажат и най-малкото, което са научили. Особено важно е и да видят смисъла от това, което учат. Учениците й например харесали "Хамлет" и "Тартюф", защото видели света по нов начин. При разглеждане на модерни литературни произведения, като например поезията на Пол Верлен, очите им направо светнали. "Когато направиха контролно върху "Граф Монте Кристо", изпитаха голямо удовлетворение и гордост, че са се справили с нещо, което преди не са вярвали, че могат", спомня си преподавателката. Или както обича да казва тя: "Обичам да ни е трудно".

 Три са нещата, които според учителката трябва да даде литературата на учениците - да имат обща култура, да умеят да говорят и пишат правилно и да създават текстове на всякакви теми. Неслучайно редовната домашна работа, която получават учениците й, е да напишат есе. Въпреки че някои недоволстват, есетата всъщност са особено нужни на самите ученици - някои от тях направо "изливат душата" си на белия лист. Така понякога се случва, че вместо за любовта при Яворов, есето се оказва изповед за несподелена любов. "Учителите по литература са душеприказчици на учениците. Аз не познавам строг учител по литература. Литературата не е равнозначна на дисциплина. Тя не е учебен предмет, а код, чрез който хората могат да разберат живота. Литературата запълва липсите, които имаме", казва Светлана, която силно вярва, че броят на прочетените книги е обратнопропорционален на агресията във и извън училище. А истинската литература за нея, както всички в училището знаят, е поезията.

 Артистизмът и академизмът вървят ръка за ръка в Първа английска гимназия. "Духът на свободомислието винаги е съпътствал гимназията, независимо от епохите, през които е минавала тя", казва и Нели Петрова, която е била възпитаничка, след това - учителка, а сега - и директор на Първа английска. Тя си спомня с носталгия играта си във "Ветрената мелница" (сценка по разказа на Е. Пелин), както и в "Оливър Туист" (Ч. Дикенс).

 "Не се забравят такива неща", казва тя, надявайки се по този начин да въздействат и на сегашните ученици участията им в сценките, които и до момента разиграват. В гимназията се правят Шекспирови вечери, играе се испански театър, организират се дни на майчиния език, на които се превеждат откъси от литературни произведения на най-различни езици - албански, украински, виетнамски, гръцки, английски, корейски, руски и т.н., пие се руски чай с донесен от учителката по руски самовар и т.н. Според директорката успехите на Първа английска се дължат най-вече на добрите преподаватели, изискващи много от учениците си, на мотивираните младежи и техните родители, както и на начина на преподаване, насочен към изграждане на амбициозни и мислещи личности. "И ние непрекъснато се учим, редовно имаме обучения, работим по много проекти. Нямаме един ден застой, всеки ден се случва по нещо", отговаря тя на въпроса как училището устоява на различните реформи през годините. Младите учители, които са почти 10% от преподавателския състав, също допринасят за развитието на гимназията и влизането й в крак с новостите.

"60 ЗА 60"

 За 60-годишнината на гимназията ще бъде издаден сборник "60 за 60", в който 60 бивши ученици ще разкажат за успехите си. Работното му подзаглавие е: "Английската тогава, но повече сега", за да се види как завършилите гимназията се реализират в момента. Сред тях има много известни имена - писатели, лекари, икономисти, политици, артисти, все посланици на Английската по света. Тържественото отбелязване на този достолепен юбилей ще бъде на 6 юни от 18 ч. в зала 1 на НДК. Входът е свободен. Следващата учебна година пък гимназията ще посрещне с ново крило, построено за близо 2 г., което ще се ползва и от гимназията, и от 112-о училище, с което тя дели една сграда.

Своя рожден ден Първа АЕГ празнува на 17 юли - на тази дата през 1958 г. 2-те английски паралелки - първоначално в гр. Ловеч, а след това преместени в 35-то училище в столицата - се обособяват с решение на министерството на просветата в самостоятелна гимназия в София - 114-та гимназия с изучаване на английски език, с директор Росица Кръстева. Още няколко години тя се помещава в чужди сгради - на 35-то, на 12-то училище, но от 1960 г. окончателно се пренася в сегашната си сграда на бул. "Дондуков" (тогава бул. "Бирюзов"). Първият випуск е от една паралелка и завършва през 1959 г. В началото е трудно - липсват радиатори, няма паркет. Ученическата организация обаче помага за ремонта и при откриването на сградата тя се превръща в цветна градина, украсена от неколкостотин саксии, донесени от учениците. До 1975 г. броят на учениците се увеличава до 2000. През 1972 г. гимназията е обявена за първото у нас асоциирано училище към ЮНЕСКО. През 1992 г. с решение на Столичния общински съвет гимназията се преименува на Първа английска езикова гимназия.

"Времето е единственото наистина ценно притежание, което ни е дадено. Когато го губим, губим безвъзвратно. За да намалим тази загуба, трябва достатъчно рано да свикнем да мислим. Това не прави пътя към постигане на личната свобода по-лесен, но със сигурност по-ясен. Горе-долу така мога да обобщя онова, което се случваше по мое време в Английската гимназия".

Елена Алексиева, писател и преводач

***

Животът в Английската гимназия:

A little dreaming by the way,

A little toiling day by day,

A little pain, a little strive,

A little joy, and that is life"

Доц. Евелина Пазванска, анестезиолог, випуск 1975 г.

***

"Не можеш да накараш човек да научи нещо, освен ако не му помогнеш да открие вдъхновението и пътя към познанието в себе си"

Гергана Панкова, випуск 2004 г.

***

"..бивши възпитаници на гимназията не съществуват. Ученик от Английската е клеймо, което остава траен отпечатък върху целия ти по-нататъшен живот, това е отличителна черта, която не ти позволява да се слееш с тълпата и да останеш незабелязан, това е привилегия, но същевременно и отговорност". "..... духът на Английската е вечен и неповторим". "Английската е апарат, който стимулира интересите ти и те подтиква към действие. Тя не е нито начален, нито краен етап от живота. Тя е стъпало, след изкачването на което чувстваш необходимостта да се докажеш, жаден си за нови постижения и нови успехи".

Татяна Новосьолова, председател на Ученическия свет, 2007/08 г.

Източник: www.segabg.com