На 30 ноември отбелязваме Андреевден. Българското народно предание разказва за самотника светец Андрей, който живеел в планината. Имал си нива, която го дарявала с всички земни блага. Веднъж обаче мечка изяла единственият вол, с който орял твърдата земя. Ядосал се Андрей и впрегнал мечката в ралото и от тогава светията станал господар на мечките. Ето защо старите българи на 30 ноември празнували и Мечкинден.
Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба. От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: "Ето агнецът Божий!". Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да намери брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: "Намерихме Месия!" и го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболов. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял веднъж на Галилейското море и им казал: "Вървете след мене, и аз ще ви направя ловци на човеци". Оттогава те навсякъде следвали Христос и били свидетели на неговите чудеса, смърт и Възкресение.
На празника като повечето празници, който извършват прехода от есента към зимата, в къщата жените не трябвало да работят. В навечерието на Андреевден жените сварявали царевица, фасул, ечемик, овес - всичко което се сее и го наричали " Както сварените зърна наедряват, така и да наедреят посевите".
Рано сутрин най-старата жена в къщата измивала очите си взимала десет зърна от сварената царевица, хвърляла ги нагоре и казвала "На ти мечко сварен кукуруз, да не ядеш суровия!". Цялото домочадие после хвърляло нависоко няколко зърна в комина, "да израснат посевите високи" - хапвали си, а жената раздавала от варивото и на съседите - да е плодовита годината. Младите невести също празнували, очаквайки плодородие и здраве. С тези заклинания българинът целял да умилостиви мечката, вярвали че тя носи здраве. Особено почитана била мечката заради това, че е враг на вълците, които нападали хората и стадата.
Смята се, че на Андреевден, денят започва да едрее колкото просено зърно, затова на места се нарича и Едринден или Едрей. На трапезата се слага пита и ястия от някакво зърно - царевица, булгур, боб, леща, просо. Тъй като сега са Коледни пости, всичко на масата е постно.
Имен ден имат всички свързани със светеца Андрей Първозвани - Андрей, Андреяна, Андрея, Андриян, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан.
Източник: www.hera.bg