Стоилово е село в Югоизточна България. То се намира в община Малко Търново, Област Бургас. Отстои на 5 км северно от главния път Бургас – Малко Търново, на 9 км от гр. М. Търново и 83 км от гр. Бургас. Селото е разположено  на високо, огледно било, над долините на реките Мечи дол и Велека. От Стоилово се откриват красиви панорами към Босненското било, с “кацналите” по склоновете  му  селца, към историческата местност Пeтрова нива с паметника на Преображенци, както и към вековните букови гори на резерват “Средока”, разположени на стръмния десен бряг на р. Мечи дол. Населението на Стоилово към  2011 г. е 71 души.

 Счита се, че Стоилово е едно от най-старите хесакийски селища в Странджа. Заселено е на това място преди 250—300 години, а дотогава е било около 5 км на запад в местността „Юртя". При заселването  в Стоилово се вляло и половината население на някогашното село, което се намирало в коритото на река Велека, при вливането в нея на Младежка река. В стари предания се говори, че на това място пръв се заселил някой си дядо Стоил със своя род. Селото се споменава за първи път в османски регистри от 1731 г. под името Истуилова. Основните поминъци по това време са овцевъдство, въглищарство и кошничарство, което се практикува и в наши дни. И от Стоилово първите изселници излизат по време на Руско-турската война от 1828-1829 г.,  за да се заселят в Южна Русия. В една стоиловска народна песен от онова време се казва:

Сбирай, Калйнко, рубата,
сбирай я, човаллясвай я
ф пуста Русия да подем —
ф Русия лесна леснина...

 Следващите изселвания са свързани със събитията около Освобождението и Преображенското въстание, като стоиловци са се настанявали в пограничните села — Н. Паничарево, Крушевец, Веселие, Приморско, Извор. Жителите на селото вземат дейно участие и дават немалко жертви в освободителните войни, особено в Преображенското въстание (1903 г.). Войвода на смъртната дружина в Стоилово е Стоян Караибишов (1852-1945) известен като Караибиша, когато избухва въстанието той влиза в четата на Дико Джелебов и участва в сраженията при родното му село и село Калово. Край Стоилово е местността Петрова нива, където през юли 1903 година е взето решение за начало на въстанието в Одринско.

Пленителното Трънско ждрело

На разходка в Малко Търново

 Стоилово е било типично колибарско странджанско село. Колибарските групички, пръснати по чукарите и по бреговете на реките Велека и Аидере, носят названия Дуженково, Петрова нива, Велека, Кафката, Попиново, Острата чука, Щуровци. Близостта на трите реки - Велека, Мечи дол и Младежка, и изобилието от леска по поречията им, създали условия в селото да работят голям брой майстори кошничари.  Те снабдявали с кошове за риба, дървени въглища и грозде лозарските, рибарските и въглищарски центрове по цялото южно Черноморие. Днес това е единственият жив занаят в Странджа.

 Следи от древността се срещат в околностите на селището – тракийски могилни некрополи и остатъци от металургична дейност. В Стоилово са запазени стари къщи, строени през ХVІІІ – ХІХ век, като най-впечатля ваща е била къщата на Янаки Коюнджоолу. Двуетажната сграда с резбовани тавани и долапи е била най-голямата селска къща от ХІХ век в Странджа. Обявена е за архитектурен паметник. Днес, за голямо съжаление, тя е изоставена и полуразрушена.

 Освен старата селска черква "Св. Пророк Илия" с най-старите олтарни двери в Странджа (XVII в.), други християнски култови обекти в и околността на Стоилово са:  параклисите - "Св. Илия” – на края на селото в източна посока, и “Св. Георги” – на около 9 км западно от селото в м. "Нивище"; както и столнините: "Св. Дух" - в самото село; "Св. Св. Константин и Елена" - в северозападния край на селото; “Св. Костадин” - на 1 км северно от селото, “Св. Троица” – на около 3 км североизточно от селото, на брега на р. Велека, "Св. Петка" - на около 4 км източно от селото, в местността "Кафката". Особен интерес представлява стоиловското пещерно светилище “Св. Марина” - на около 5 км югоизточно от селото. То е едно от двете пещерни светилища в Странджа посветени на светицата (другото се намира край село Сливарово). Празникът на селото е  в деня на Св. Св. Константин и Елена.

 Изключителна природна забележителност е водопада "Докузак" на река Айдере, името му в превод от турски означава девет извора. Тук се намира най-компактното от разпръснатите в този район находища на застрашения от изчезване кримски чай (Sideritis taurica). Мястото е превърнато в защитена местност,дори в последните години се правят успешни опити на изкуствено размножаване на редкия разстителен вид. В днешно време селския туризмът и особено големия интерес към закупуване на стари селски къщи се явяват основния двигател за възвръщане на живота в село Стоилово и региона.

Източник: www.svetimesta.com