Макар и не толкова известни колкото събратята си в Мелник, пирамидите в село Стоб са един от най-интересните маршрути в Югозападна България. Разположени са в западното подножие на Рила, от двете страни на вододелния рид на Рилска река. Както повечето природни формирования и около пирамидите има легенди. И както често се случва в българския фолклор, преданията са свързани със сватби. Преди много години, на мястото на пирамидите се простирала голяма равнина. Когато имало сватба или друго събитие хората от селото се стичали на мегдана и се веселели. В селото имало двама влюбени млади хора. Майката на момичето не била съгласна дъщеря и да се омъжи за своя любим, но въпреки всичко момичето и момчето решили да вдигнат сватба. В момента, в който майката разбрала, отишла в равнината, забила надъбоко един голям кръст и проклела дъщеря си, когато целуне свекъра си всички гости на сватбата да се превърнат в камъни. Денят на сватбата дошъл. Всички били много щастливи, само майката си останала в къщи и се молела горещо клетвата и да застигне дъщеря и. Когато хорото се извило чак до равнината и дошъл моментът булката да целуне свекъра си, в този момент всички сватбари се превърнали в камъни. От този ден в село Стоб се издигат приказни пирамиди напомнящи за една незабравима история.

 Популярна е и друга легенда, която може да бъде разказана от всеки жител на живописното село Стоб. На няколко километра в планината нагоре от пирамидите се намирало село Бозовая, разположено на няколко хълма и различни махали: Вучкова, Топалска, Тачова и др. Двама млади се залюбили и решили да се оженят. Тръгнали сватбарите надолу по пътеката към Стоб, защото само там имало подходяща християнска черква, минали през местността “Момена”, стигнали до пътеката на съседния на пирамидите рид. Този рид се вижда в североизточна посока, към изгрева на слънцето. Булката обаче била толкова красива, че кумът не издържал на изкушението, погледнал я и се приближил да я целуне. В този миг всички сватбари се вкаменили. И сега може да се види процесията от сватбари по съседния склон на пирамидита, като телата им образуват същотака красиви пирамиди. Вероятно преданията са вдъхновени от вида на пирамидите, част от които имат „шапки” или корони. Понякога площта на камъка е 2-3 пъти по-голяма от сечението на пирамидата. Те си имат и имена – Невястата, Куклите, Братята, Чуките, Самодивски комини и т.н. Най-известната скална група, естествено, е Сватовете. Освен пирамиди има и конусовидни форми.

  Всъщност пирамидите са пясъчни формирования, с височина от 7 до 12 метра. Причудливите скулптури се изваяни в продължение на векове от ветровете, дъждовете и ерозията. Оцветени са в жълто и кафяво, тук-там с червени оттенъци. Разнородният състав на пръстта и слабата спойка улесняват бързото рушене.  През плиоцена земите около тази част на Рила са били плитък езерен басейн, утайките в който са се образували за сметка на скалите, които и сега се разкриват по склоновете на Рила: гнайси, гранитогнайси, амфиболити, гранити, пегматити, мрамори. Редуват се пластове с едри блокове и по-дребни късове. Този хоризонт е матово-бял до жълтеникав, с дребнокъсов състав на отломките, с много глина и подстила целия район на пирамидите, но ерозията го разкрива само на няколко места. Над плиоценските наслаги има старокватернерни, с червеникав оттенък и с по-отчетливо редуване на пластове от едрокъсови конгломерати и слабо споени пясъчници. Материалът за тях е донесен също от Рилските склонове. Тези утайки са образувани периодично при проливните дъждове и това се е отразило в редуването на по-груби и по-фини слоеве.

 Постепенното издигане на района е довело до образуването на малки гънки и разломи, които създават слабо изразен блоков характер на неуплътнените пясъчно-глинесто-конгломератни утайки. Идващите от Рила водни потоци се врязват в меките скали. Така се образуват отвесни склонове, V-образни долове и т.н. В образуването на самите пирамиди главна роля играе нееднородният състав на скалите и наличието на прослойки с едри скални блокове. Процесът на зараждане, развитие и загиване на пирамидите протича през многократно повтарящи се етапи. Дъждовните капки, които падат върху вече оголени скални късове, обмиват последните и се стичат в слабо уплътнените утайки под тях. Глината и дребните песъчинки се отмиват, но точно под скалните късове това става по-бавно, защото короната ги пази. По-нататък повърхностно-течащите води, температурните инверсии и ветровете продължават да извайват чудновати земни форми, но заедно с това носят и тяхната гибел. Разцветът на отделните пирамиди настъпва малко преди първото разклащане на каменната й корона. Накрая тя се накланя и пада в пропастта и тогава пирамидата е оставена на произвола на ерозията.

Източник: www.kufar.eu