Професор Стивън Уилям Хокинг е английски астрофизик, автор на книги и статии за новите открития и идеи за Вселената и нейното зараждане, включително и на популярната „Кратка история на времето“ (A Brief History of Time, 1988), която му спечелва международна известност.

 До 2009 г. е Лукасов професор (длъжност в Кеймбриджкия университет, създадена през 1663 от Хенри Лукас) по математика (пост, заеман някога от Исак Нютон). Занимава се основно с космология и квантова механика, известен е и като популяризатор на науката. Въпреки тежкото си заболяване – амиотрофична латерална склероза (АЛС) – Хокинг не престава да се труди в областта на науката, показвайки, че физическото увреждане не прави никого по-малко способен да твори.

 Роден е на 8 януари 1942 година (300 години след смъртта на Галилео Галилей) в Оксфорд, Англия. Къщата на родителите му се намирала в северен Лондон, но по време на Втората световна война Оксфорд е по-безопасно място за живеене. Когато е на 11 години, родителите му се преместват в Сейнт Олбанс, Хартфордшър. През 1959 г. е приет в Оксфордския университет, където не е възможно да учи математика, затова записва физика, въпреки желанието на баща му да учи медицина. През 1963, докато учи магистратура в Кеймбридж, Хокинг бива диагностициран с амиотрофична латерална склероза. През март 1966 получава своята докторска степен по приложна математика и теоретична физика.

 Той е един от най-младите членове на Английското Кралско общество (1971), Командор на ордена на Британската империя(1982) и на други британски кралски отличия и награди за научноизследователска дейност. Въпреки че Хокинг е атеист, той е член на Папската академия на науките, която е под пряката защита на папата.

 Стивън Хокинг пише в съавторство с дъщеря си Люси Хокинг три детски романа: „Тайният ключ на Джордж за Вселената“ и две нейни продължения. Целта на автора е приключенията на Джордж да бъдат представени по достъпен и забавен начин за младите читатели, които да надникнат в тайните на физиката, времето и вселената. Той е единственият герой в „Стар Трек: Следващото поколение“, който играе сам себе си. Има и епизодични участия в сериалите „Космо и Уанда“, „Теория за Големия взрив“, „Дилбърт“, „Семейство Симпсън“, „Футурама“.

 Главните интереси на Хокинг са свързани в космологията, квантовата механика и теорията на струните. През 1971 заедно със сър Роджър Пенроуз дават математическо доказателство, подкрепящо теорията на Големия взрив: те показват, че ако теорията на относителността е вярна, то тогава трябва да съществува една сингулярна точка във Вселенското пространство-време. Хокинг също така предполага, че веднага след Големия взрив са се образували първични черни дупки, които са се изпарили почти моментално. По-късно той показва, че ако пренебрегнем ефектите на квантовата механика, то хоризонтът на събитията на черна дупка може само да се увеличава, но не и да намалява. Изчислява максималното количество енергия, което две черни дупки могат да отделят при сблъсъка си, както и че една черна дупка не може да се раздели на две по-малки.

 През 1974, той доказва, че черните дупки всъщност не са абсолютно черни, а излъчват енергия под формата на елементарни частици, докато изчерпят енергията си и избухнат. Това явление е известно като лъчение на Хокинг, и е първото явление, за чието описание се комбинират законите на гравитацията (общата относителност), квантовата механика и термодинамиката. През 1981 той изказва предположението, че въпреки че Вселената няма граница, тя има краен размер в пространство-времето, математическо доказателство, за което е дадено през 1983. С други думи, според него Вселената е „крайна“, но „неограничена“, така както е крайна и неограничена земната повърхност. За да си представим това във вселенски мащаб, освен познатите ни три пространствени измерения са нужни две допълнителни.

• Аз съм архетип на извадения извън строя гений, или за да звучи политически коректно, на физиологично предизвикания гений. Най-малкото съм изправен пред физиологично предизвикателство. Дали съм гений подлежи на съмнение.
• …Айнщайн е грешал, като е казвал, че: "Бог не играе на зарове". Наличието на черни дупки предполага, че Бог не само си играе на зарове, но понякога ни обърква, като ги хвърля там, където не можем да ги видим.

• …Ако Вселената има начало, бихме могли да предположим, че има и създател. Но ако Вселената е напълно самостоятелна, ако няма граници и ръбове, то не би трябвало да има нито начало, нито край, а просто да съществува. Къде е мястото в този случай на създателя?

• Винаги ме изненадва, колко незаинтересовани сме ние днес за такива неща, като физиката, пространството, Вселената и философията на съществуването ни, нашата цел, нашата крайна дестинация. Този свят там, навън, е напълно луд. Бъдете любопитни!

• Всички доказателства сочат, че Бог е всъщност отявлен комарджия, а Вселената е голямо казино, където се хвърлят зарове и колелата на рулетка се завъртат по всякакъв повод.

• Възможно е примитивният живот [във Вселената] да се среща много често, докато интелигентният – твърде рядко. Някои биха казали, че всъщност му предстои да се появи и на Земята.

• Въпреки че не мога да се движа и говоря без помощта на компютър, умът ми е напълно свободен.

• Дори и да има само една възможна единна теория, тя е просто набор от правила и уравнения. Кое е това, което диша огън в уравнения и създава Вселената, която те описват?

• Едва ли съм срещал математик, който да е в състояние да разсъждава.

• Едно от основните правила във Вселената е, че нищо не е съвършено. Съвършенство просто не съществува. Без несъвършенство не бихме съществували нито вие, нито аз.

• Животът би бил трагичен, ако не беше забавен.

• Да се задържи вниманието ни върху земните проблеми означава да се ограничи човешкият дух.

• За мен мозъкът е просто компютър, който спира да работи, когато частите му се повредят. Няма рай или отвъден живот за повредените компютри – това е приказка за хора, които се страхуват от тъмното.

• Забелязал съм, че дори хората, които твърдят, че всичко е предопределено и ние нищо не можем да направим, за да го променим, дори и те се оглеждат, преди да пресекат улицата.

• Идеята за десетте измерения може да звучи вълнуващо, но те ще доведат до реални проблеми, ако сте забравили къде сте паркирали колата си.

• Има основания за предпазлив оптимизъм, че ние вече може би сме близо до края на търсенето на основните закони на природата.

• Има смисъл само ако не се отказвате.

• Интелигентността е способността да се адаптираш към промените.

• Картината, която имахме за Космоса, се е променила значително през последните 40 години и аз съм щастлив, че съм допринесъл поне малко за това.
• Когато очакванията са сведени до нула, човек наистина оценява всичко, което има.

• Когато се попита: "Какво е правил Бог, преди да създаде Вселената?" св. Августин не ни отговаря: "Подготвял е ада за онези, които задават подобни въпроси." Вместо това казва, че времето е характеристика на Вселената, която Господ е създал, и то не е съществувало преди зараждането на тази Вселена.

• Мислех, че информацията се унищожава в черните дупки. Това е най-голямата ми грешка, или поне най-голямата ми научна грешка.
• Мисля, че компютърните вируси трябва да се броят като форма на живот. Мисля, че те ни казват нещо за човешката природа: че единствената форма на живот, която сме създали досега, е изцяло разрушителна. Ние създадохме живот по свой собствен образ и подобие.

• Моето мнение е, че всички ние – не само теоретичните физици – искаме да знаем откъде сме дошли. — в интервю за германското сп. "Шпигел" през 1988 г. след излизането на бестселъра му "Кратка история на времето".
• Моята цел е проста. Това е пълното разбиране на Вселената, защо е таква, каквато е, и защо въобще съществува.

• Най-големият враг за знанието не е невежеството, а илюзията за знание.

• Напълно в реда на нещата е да се правят грешки. Нищо не е съвършено, защото ако съществуваше съвършенство, не бихме съществували ние.

• Не е ясно дали интелигентността има някаква стойност за оцеляването в дългосрочен план.

• Не мисля, че човечеството би оцеляло следващите хиляда години, освен ако не засели космоса.

• Ние сме само една напреднала порода маймуни на една малка планета около една много обикновена звезда. Но ние можем да разберем Вселената. И това ни прави много специални..

• Някой ми каза, че всяко уравнение, което съм включил в книгата, ще намали на половина продажбите.

• Помнете, че трябва да гледате нагоре към звездите, а не в краката си. Опитвайте се да намерите смисъл в това, което виждате, и се интересувайте от причините, поради което Вселената съществува.
•  Простотата е въпрос на вкус.

• Първо, помни, че трябва да гледаш нагоре към звездите, а не надолу в краката си. Второ, никога не се отказвай да работиш. Работата ти дава смисъл и цел, защото без нея животът е празен. Трето, ако имаш достатъчно късмет да намериш любовта – помни, че я има, и не я отхвърляй.

• Сигурен съм, че най-простото обяснение е, че няма Бог. Никой не е създал Вселената и никой не направлява нашите съдби. Това ме води до дълбокото схващане, че вероятно няма небе и няма отвъден живот. Ние имаме само този живот да оценим великия замисъл на Вселената, за което аз съм изключително благодарен.

• Старият парадокс: Може ли Бог да направи един камък толкова тежък, че и самият той да не може да го вдигне?

• Съществува фундаментална разлика между религията, основана на авторитета, и науката, положена върху наблюдението и разума. Науката ще победи, защото върши работа.

• Тихите хора имат най-гръмки умове.

• Това, което съм направил, е да покажа начина, по който Вселената е започнала да се оформя – според законите на науката. В такъв случай не е необходимо да се обръщаме към Бога, за да установим как е започнала Вселената. Това не доказва, че няма Бог, а само че Бог не е необходим.

• Трябва само да се вгледаме в себе си, за да видим колко интелигентен живот може да се развие в нещо, което не бихме искали да срещаме.

• Учените са склонни да рискуват теориите, на които се възхищават.

• Фактът, че ние хората, нищожни струпвания от най-елементарните частици в природата, можем да се доближим толкова близо до разбирането за законите, които управляват нас и нашата Вселена, е истински триумф.
• Хората, които се хвалят със своя коефициент на интелигентност, са неудачници.

• Цялата история на науката е постепенното осъзнаване, че събитията не се случват по произволен начин, а отразяват определен основополагащ ред, който може би е – или може би не е – резултат на божествено вдъхновение.

• Човек е винаги далеч от разрешаването на проблема, докато не намери отговора.

• Човек не може наистина да спори с математическа теорема.

• Човешкият глас е много важен. Когато говориш неясно, хората се отнасят към теб като към умствено изостанал.
• Човешкият капацитет за вина е такъв, че хората винаги могат да намерят начини да се обвиняват.