Вероятно през годините сте развили свои стратегии за учене, които са направили самия процес по-успешен. Безспорен факт е, че за по-лесно и ефективно учене е необходимо да разберем какви са нашите силни страни и да използваме именно тях. Напоследък учените започват да обръщат по-голямо внимание на компоненти на обучителния процес, върху които както учениците, така и учителите имат по-голям контрол – училищна среда, преподавателски техники и стратегии,  управление на времето, придобиване на умения за саморефлексия. Стилът на учене е част от човека, така както темпераментът, той е част от неговата индивидуалност. Повечето изследователи застават зад тезата, че няма как да бъде променен. Други пък смятат, че все пак стилът на учене може да се модифицира с времето, но съвсем слабо и то под влияние на съвкупност от фактори.

 Една от дефинициите гласи: „Стилът на учене представлява сравнително стабилна характестика на личността и изразява предпочитание към начините на възприемане и преработка на информацията, която постъпва от средата.“ Всеки човек развива последователен набор от поведения или подходи към ученето. Те са свързани с три процеса, които формират и различията в стиловете:

познание – как се придобива знанието

осмисляне - как се преработва знанието

мотивация и емоции – включва ценности и тип емоционалност

 Стилът на учене се обособява в най-ранно детство, като до голяма степен се базира на личностните особености и психологичния тип на човека. Зависи също и от културните различия. Наблюдават се минимални различия между момичетата и момчетата при стратегиите, които те използват за учене. Стилът на учене не бива да се бърка с нивото на когнитивни възможности на учениците. Например двама ученици, които имат различни когнитивни възможности, могат да имат еднакъв когнитивен стил, да учат най-лесно и най-ефективно по един и същ начин, но просто да постигат различни резултати. През последното десетилетие се налага модел, който разделя стила на учене в две различни категории:

- холистичен-аналитичен стил – отнася се до това дали определен индивид преработва информацията на части или като единна цялост.

- вербално-образен стил – показва дали учещият преработва информацията вербално  или си представя картини.

Стилът на учене е важен за образованието в няколко аспекта:

1. Влияе на представянето в училище.
Например, ако на дете, което има по-скоро визуален стил на учене, материалът се представи както текстово, така и структуриран в таблица или с картинки, успеваемостта ще се увеличи с до 50 %. Постиженията обаче няма да се подобрят при дете, което има вербален стил на учене.

2. Има отношение към поведението на ученика.
Изследвания на Райдинг и Бъртън (Riding and Burton, 1998) показват, че стилът на учене има значение за поведението в класната стая. Резултатите посочват, че проблемното поведение е по-често срещано при момчетата, отколкото при момичетата и това се дължи на факта, че момчетата имат холистичен или вербално-холистичен стил, което е причина за това да изпитват емоционални или поведенчески трудности. Децата с холистичен стил (те подхождат „от общото към частното“) демонстрират в по-висока степен проблемно поведение от тези с аналитичен стил (Riding and Craig, 1999).

3. Съотнася се към стила на преподаване от учителя.
Начинът, по който учителите преподават е всъщност отражение на техния собствен стил на учене. И той най-вероятно не е подходящ за някои от децата в класа.

 Често се фокусираме върху словесната комуникация и словесните инструкции. Не бива да забравяме, че децата учат с всички свои сетива, чрез различни стимули. Ето защо е необходимо учителите да включат в преподаването си широк спектър от техники, за да достигнат до повече ученици.

Източник: www.vesti.bg