Интервю със Стефан ШИВАЧЕВ, директор на Регионалния исторически музей в Пловдив
Учебниците по история са една много обширна тема. Много пъти съм го казвал и държа на своето мнение - нашите учебници по история са сбъркани. Те са наследили една традиция още от времето преди 89 година. Там се разказва за какво ли не по света - за Азия, за Америка, за всичко, но България я няма. На едно важно събитие, каквото е първото индустриално и търговско изложение в Пловдив, са отредени едва няколко изречения. За войните на национално обединение има един урок. За Източна Румелия и Съединението - също един урок, който не може да обясни това най-светло българско събитие.
Нека оставим настрана всички тези „нови“ постановки за преосмисляне на Българското възраждане и българската история, за всичко това, което се нарича „османско присъствие“. Факт е, че днес се търсят съвсем различни критерии за историческото развитие - най-вече от гледна точка на съвместното съществуване по времето на османското владичество. Да, хората са живели заедно, но в крайна сметка, за да празнуваме 13 века от създаването на България, причината е силата на този народ, която личи именно от събития като Априлското въстание, Съединението на България, Първото българско изложение и борбите за национално обединение - те показват истинския дух и борбеност на българина.
Вече няколко поколения в България са жертви на тези учебници. Книгите имат и още много недостатъци. Добрият учебник се пише от учителя по история, който има връзка с децата, а не от университетския преподавател, който го пише на един език и стил, неподхождащ на дечицата. Мога да дам десетки примери, когато идват родители с децата и плачейки, обясняват, че „детето чете, но не може да разбере за какво става дума“. Нещата са много прости - в историята не бива да търсим сложното, не бива да търсим тези академични постановки. Учениците искат да разберат какво в крайна сметка се е случило, къде ние, българите, сме се изявявали и къде сме постигнали своите успехи.
Източник: www.marica.bg