Становище относно: Проект на Наредба за приобщаващо образование на редовно заседание на ПС в СУ „Нешо Бончев”, гр. Панагюрище, Протокол №25 от 26.08.2016 год.

 След като детайлно се запознахме с Проект на Наредба за приобщаващо образование на редовно заседание на ПС в СУ „Нешо Бончев”, ние, педагозите от СУ „Нешо Бончев”, разбираме, че приобщаващото образование е ключова политика, която трябва да преосмисли прилагането на традиционните образователни модели в българското училище. В своята същност приобщаващото образование е дълъг процес на осъзнаване, приемане на индивидуалността на всеки ученик, като зачита потребностите му. Включват се ресурси, които са насочени към премахване на пречките пред учене. В предложения Проект за Наредба за приобщаващо образование откриваме сериозно предизвикателство. Многообразието от индивидуалните потребности и възможности на отделните ученици наистина трябва да има адекватен отговор от страна на работещите, но те са длъжни да изработят един огромен по обем документен материал, което според нас е всичко друго, но не и адекватна подкрепа. Имайки предвид индивидуалния свят на отделния ученик в социално-икономично измерение и семейните условията, в които израства, училището трудно оказва влияние. За нас стандартът за приобщаващото образование е амбициозен и след нашия прочит виждаме плюсове и минуси. Целта и принципите са ясно разписани, като в основата е зачитането на всеки ученик и неговите потребности, а училището трябва да отговаря по най-добрия начин за личностното му израстване. Общата подкрепа изисква включването на много специалисти в екипна работа по всеки конкретен случай.

И тук виждаме проблеми, изразяващи се в:

• Тежка и неоснователна бюрократична процедура с протоколи и заповеди от страна на директора;

• Изготвяне на План за действие за всеки ученик, който се нуждае от личностна подкрепа. Този План се създава, актуализира и прекратява, като се изискват провеждането на екипни срещи, което допълнително натоварва учителите, класен ръководител, логопед, психолог, педагогически съветник, директор. Срещите с някои родители са трудно осъществими. В ЗПУО и в Проекта за Наредба за приобщаващото образование съвсем накратко се пише „… за което родителят се уведомява,… търсене на информирано съгласие“. Но ние знаем колко време, усилия и нерви се хвърлят, за да уведомим около 10% от нашите родители и те са точно родители на ученици с девиантно поведение;

• В Наредбата не е указано допълнителното финансиране на работещите по съставяне на План за действие за ученици с проблемно поведение, със СОП, превенция на трудности в обучението и др.;

• Чл. 22 от Наредбата вменява на класния ръководител задължението да направи анализ на силни и слаби страни на всеки ученик от класа с учители, педагогически специалисти и да предложи ученици за допълнителна подкрепа за личностно развитие. Въз основа на направения анализ може да се определят ученици, за които е необходимо да се извърши оценка на индивидуалните им потребности за предоставяне на допълнителна подкрепа съгласно чл. 178 от ЗППО. Ние смятаме, че това е допълнително натоварване на класния ръководител, който и без това е натоварен с преподавателска дейност, с много документация, индивидуална работа с ученици и родители. Класният ръководител има мнение, но когато то се дава в писмен вид, без участието на специалисти, то може да бъде обект на съдебни искове. Това няма да мотивира учителите да извадят на показ проблемите, а да ги прикрият;

• Извеждането на ученик с проблемно поведение от час, без да му се пише отсъствие, по-скоро ще доведе до повторност на деянието, защото смятаме, ще се създаде стереотип от типа: „Аз ще направя нещо, а госпожата ще ме изгони, без да ми пише отсъствие”. Трудността идва с поемане на ангажимента за осигуряване на безопасността на отстранения ученик от час. Кой ще отговаря за отстранения ученик? Практиката ни сочи, че учителите, когато имат свободен час, са ангажирани със: срещи с родители, проверка на писмени работи, екипна работа, попълване на документация и др. Педагогическият съветник работи с деца по график по подадена молба от родител; дава дежурства; подкрепя дисциплината в час и не всякога има възможност да поеме отговорност за отстранените ученици;

• Относно извиняването на отсъствията и разписването на медицинските бележки от родителите или бележките от различните клубове, които изискват родителския подпис. И в това отношение имаме опит. Одобряваме тази мярка, но и тя не дава винаги положителни резултати. Как да процедираме, ако родителят не се съгласява да подпише? Какво трябва да правим, когато ученикът фалшифицира бележката и подписа на родителя, а същият впоследствие прикрива този факт? За съжаление сме свидетели на такива случаи, когато самите родители подкрепят постъпката на своето дете в такива ситуации. Искаме да отбележим, че и в тези случаи се губи време, нерви и усилия от страна на класния ръководител. Посочваме конкретно чл. 52 от Наредбата, в който класният ръководител е задължен да уведоми и обсъди с родителя/настойника допуснатите от ученика 3 неуважителни отсъствия. Често родителите не се отнасят с разбиране и отговорно – просто обещават, но резултатът не е на лице. Ние активно търсим родителите на ученици, които правят голям брой неуважителни отсъствия. Срещаме се по домовете, правим групови срещи в училище, организирали сме „Училище за родители“ с цел да ги обучаваме, да ги съветваме. Повечето от тези родители са с нисък родителски капацитет и признават, че не могат да въздействат на своите деца. Още по-често избягват срещите с нас под различен предлог, защото не желаят да поемат отговорност или не се чувстват удобно. Това споделят и социални работници от ОЗД. В такива ситуации се задължаваме да открием работа по конкретен случай за деца в риск, застрашени от социално изключване или бягащи от училище, като им осигурим допълнителна приобщаваща подкрепа.

 Какво ни показва практиката досега?! Работещите с ОЗД и комисиите изискват допълнително безброй отчети и писма за направеното от нас в училище, след което няма никакви сериозни последствия. Няма промяна нито в поведението на ученика, нито в родителите, нито се подпомага работата на учителите. Вече сме наблюдавали какво се случва в такива ситуации. Учителите предпочитат да отминат проблема, за да спестят време и усилия, които не водят до нищо конкретно. Какво е различното сега? Ще се изписват още повече документи, вместо да използваме това време за реална работа с учениците си. Докато се издават заповеди, пишат отчети, планове и се насрочват заседания, ще се изразходва позитивна енергия, която можем да вложим в разговори и дейности с децата;

• Самото посещение при психолог изисква вземане на вътрешно решение и убеждение за среща с такъв специалист. В този порядък на мисли родителят трябва да изрази съгласие, но ако той откаже? Училището няма правомощията да накара ученика да се среща с този специалист;

• В българските училища често липсват логопеди, психолози и други педагогически специалисти, които трябва да подкрепят ученици със СОП;

• Недостатъчно финансиране на училищата води до невъзможност до структуриране на учебната и архитектурна среда за ученици със СОП;

• Проблемите с девиантните ученици, с дисциплината в клас са много дълбоки и те не се решават само в училище, а със сериозна работа в извънучилищните институции. Остава впечатлението, че работата на извънучилищните институции се прехвърля на ниво училищна отговорност, което изисква написването на отчети, протоколи, планове за действия и ред други. В тази посока си задаваме въпросите: колко време ще отнеме на учителите и имат ли уменията да се справят? Допълнително финансиране ще може ли да се осигури?;

• Качественото прилагане на този стандарт налага въвличането на допълнителни човешки ресурси в живота на училището. Ние, работещите в СУ „Нешо Бончев”, вече отдавна изпитваме нужда от учители и започваме да се примиряваме с дипломирани кадри без мотивация, знания и основни умения за работа в училище. Откъде ще намерим тези педагогически и непедагогически специалисти и за какви заплати? Да разчитаме отново действащите сега учителите да се натоварят и с тези задачи? А дали повечето от тях вече не се замислят сериозно за смяна на професията си?;

• Не виждаме тясна и ангажираща, подкрепяща връзка с институциите, имащи пряко отношение с развитието на учениците. Чл. 6 указва, че подкрепата за личностно развитие на децата и учениците се организира и осигурява в съответствие с разработените областни стратегии за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците въз основа на анализ на потребностите от обща и допълнителна подкрепа във всяка община на територията на областта. На този етап такива не са разработени в община Панагюрище;

 От всичко изброено оставаме с впечатлението, че писалите Проекта за Наредба не са подходили холистично спрямо учителя. Холистичният подход към ученика е важен и ние сме съгласни, че точно такъв подход работи. Но същото се отнася и за учителя, и директора. Нека се погледне на тяхната цялостна дейност и в колко много посоки трябва да се постигат резултати в работата с учениците. Служителите, писали Наредбата, не са отчели, че освен ангажирането с няколко ученици с девиантно поведение, трябва да се ангажираме с много други. Ако можем да променим тези, другите, ще съумеем да повишим качеството на образование в училище, да подпомогнем даровитите и да увлечем тези, които са под средното ниво. Проектът на Наредбата за приобщаващо образование изисква попълването на много документи, затова не мислим, че учителят трябва да се превърне в добър администратор, като не му остава време за истинската работа с учениците. Ако искаме добре работещи учители, нека им оставим време за същинската работа.

Затова предлагаме:

• В училище да се изгради Училищна комисия за личностно развитие, която да провежда своите заседания на всеки две седмици. На заседанията да се води протокол, подобно на ПС. В тази комисия да се разглеждат конкретните случаи, като се привличат за съдействие учителите, преподаващи на съответните ученици. Това да става чрез изграждане на отделни екипи за личностно развитие, които да предлагат обща или допълнителна личностна подкрепа. Тази подкрепа да е реална, а не изразена в обемна документация;

• Да се протоколира работата на Училищната комисията за личностна подкрепа, но да не се изпада в излишна детайлност в изготвянето на План за действие за всеки ученик с епизодична девиантна проява. За тези цели има утвърден Механизъм за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище, подписан от министъра на образованието.

 Плановете за действие, така както са описани в Проекта, да касаят основно учениците със СОП, даровитите ученици и тези с хронични заболявания. Предизвикателствата, разписани в Проекта на Наредбата за приобщаващото образование, са много. Работещите в училище в неформална обстановка подкрепят своите ученици, като не пишат по листове, а влагат сърце и разум. Ние не се нуждаем от разточителна документация, защото не можем да работим истински като учители.

Екипът на СУ „Нешо Бончев”

Директор: Веска Барова

Дата: 30.08.2016 год.
гр. Панагюрище

Източник: www.pia-news.com