Зимна Богородица, Вълча Богородица, Сретение господне, с тези имена е известен 2 февруари. Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.).

 Сретение Господне е един от 12 те големи християнски празника и един от четирите посветени на божията майка. Сретение от славянски означава "среща" и на него се чества четиридесетия ден от раждането на Исус Христос и посрещането му от праведния Симеон. Оттук е останал и християнския обичай майката да носи детето на 40-тия ден в църквата. В българските вярвания денят се нарича също Зимна Богородица, Вълча богородица заради останали от езичеството вярвания за олицетворяване на Богородицата с демонични сили на долния свят и вярването, че това е един от три поредни дни (Трифунци), в който вълците бесуват.

 На някои места в България празнуват този ден като празник на мъжката рожба - наричат го Петльовден. В миналото на този ден майката на мъжко чедо, колела петел, правила кръстен знак на прага на къщата и по челата на момчетата. На трапезата задължително се слагало гозба от варен петел, зелник с булгур и сирене, греяно вино, прясна питка, кравайчета. В миналото на този ден нашите баби не докосвали нищо остро - нож, брадва, ножица, куки, не плетели и не работели. Вярвали, че така децата няма да се родят с белези и ще бъдат здрави. Девойките често на този празник не излизали навън, защото се вярвало, че какъвто човек срещнат първи през този ден, с такъв характер ще бъде и бъдещият им съпруг. Никой не искал да срещне някой пияница, грозник или мързеливец. Раздавали се питки и по това какъв е деня се гадаело каква ще е годината: ако времето е хубаво, такова ще е и през следващите 40 дни. Вярва се, че ако на този ден дадеш пари - цяла година ще даваш, ако вземеш - цяла година ще взимаш. В някои краища на България са останали езически обичаи и деня се нарича Ихтима, Свети Черна. В народните представи света Богородица е покровителка на бременността и родилките, но също е "вълча Богородица", свързана с животни, олицетворяващи демоничните сили на долния свят. Така едновременно се почита християнската светица-майка и се омилостивяват силите на злото - чрез житна жертва, сексуално въздържание (своеобразен пост) и редица забрани, имащи магически характер.

 Знаете ли, че има паметник на петела? Той е открит на Петльовден, 2 февруари 2010 г. във Варненското село Голица, община Долни Чифлик и осветен лично от варненския и великопреславски митрополит Кирил.

 Голица, заедно със съседните села Солник, Кривини и Бърдарево, са сред малкото населени места у нас, в които все още се почита стария български обичай - Петльовден.

 Още в ранна утрин жените почват приготовления за празника. Кулминацията е ритуалното отрязване на главата на петел, с чийто кръв се пръска портата на къщата. Преданията разказват и тристагодишна история свързана с празника: Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета от турците за еничари. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела еркечанка (с. Еркеч, дн. с. Козичино, Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.

Източник: www.hera.bg