Всеки офис е малка вселена, в която всеки има своето място и роля. Отношенията между колегите са крехки и динамични, лагерите се менят постоянно и никога нищо не е сигурно. Но човек и на добри колеги да попадне, пак отгоре ще е надвиснала сянката на Шефа. Защо е добре да разграничим различните типове шефове ли? Защото към всеки от тях бихме могли да приложим определена стратегия за разбирателство, или поне търпимост, защото всички те имат едно общо качество - искат работата да върви.

„Аз съм строг, но справедлив” (г-н Коректност) – може би това е всичко, което се изисква от един шеф, нали? Той поставя целите, следи за качеството и начина на изпълнението им. Критиката му е на място, както и похвалите – пестеливи, но пък затова с още по- голяма стойност. За този тип наистина най- важното е просто да се работи както трябва.

Как да се справим? Само с работа – коректна, без драма и суетене, спазване на сроковете, работното време. Изобщо всичко, което е според нашите задължение. Подмазването, личният принос, фамилиарченето – забравете. Най- лошото, което може да сторите е да кръшкате от работа и да оспорвате оценките му публично – той смята преценката си за категорична.

„Хайде да не сме толкова сериозни” (г-н Симпатяга) – той е „наш човек”, шегува се, закача се, разказва вицове и отбягва служебните въпроси. Държи се приятелски и непринудено, за работа не го търси. Ще ни покани да изпушим цигара в почивката с него, ще ни поръча кафе колкото за компанията.

Как да се справим? Нито за миг да не забравяме, че сме на работа и той е шефът. Но и да не излизаме от тона му, ако той е в добро настроение, всеки опит за сериозност би го обидил. Макар и трудно дистанцията е необходима, защото когато на него му мине настроението и му се доработи, той ще е не по- малко взискателен от г-н Коректност. Затова – винаги нащрек със симпатягата. Понякога той е добър актьор и дори нелош психолог.

"Да измислим нещо ново” (г-н Креативност) – дай му на този началник нови идеи, нови решения, каквито и да е нововъведения и оптимизации. Той прегръща всичко ново и интересно, способен е да дава куп пари за тях. Преди всичко той цени у служителите си творческия подход, личния принос и индивидуалността. Всякакви новости в бранша са добре дошли във фирмата, а ентусиазмът му е силно заразителен. Ако сме и ние така настроени към работата – това е шеф – джакпот. Но ако сме счетоводителят му или просто това не е нашият стил – горко ни.

Как да се справим? За справяне…само ако сме наистина счетоводителят му, този стил ни засяга сериозно. Не всички сме креативни натури и знаем, че понякога в рутината е истинският успех. Не е лошо от време- навреме да охлаждаме страстите и да оставим на творците в екипа му да откликват на изблиците му. Той ще се разсърди като малко дете, ще ни обяви за скучни и закостенели, но ще му мине и скоро ще си намери друга „муха”

„Не съм оттук и съм за малко” (г-н Мързел) – този тип е от най-харесваните, просто защото рядко си е в кабинета. Постоянно си търси поводи да е навън, а не зад бюрото си, ходи по работни обеди, които траят три часа. Когато е на работа, не се занимава с работа, а с всичко останало. Често с мързела се обяснява неговата некомпетентност. Той не работи, защото не знае как. Обикновено има някой приближен, далеч по- наясно с дейността на фирмата, който се ползва с неговото безгранично доверие и той е неформалният шеф. Но често това се оказва проблем.

Как да се справим? Когато се появи проблем, той се развихря и търси глава, на която да изсипе гнева си, обикновено това е дясната му ръка, но може и да сме ние. Затова при всеки удобен случай трябва му споделяме за работата си и нещата, които ни тревожат, като наблегнем на незаменимата му роля като Голям Шеф. Егото му ще се поласкае, пък току- виж сме успели да свършим работа. Но не бива да го затрупваме, това само ще го отблъсне и се наложило той неочаквано да излезе на спешна среща с клиент.

„Нищо не върви както трябва, пред катастрофа сме” (г-н Депресар) – този тип е в състояние да скапе всякаква работна среда. Мятайки се в крайности от депресия до паника и безспорен фатализъм, работата под негово ръководство е цяло мъчение. Той не вижда качествата на служителите си, не вижда реално как се развива фирмата, кризата за сметка на това е навсякъде и нещата вървят към все по- зле. От друга страна хич не обича благотворния стрес и динамиката, той сякаш се е предал

Как да се справим? Да бъдем гъвкави и съобразителни. Настроенията му се менят, затова е нужно ние да запазим спокойствие и да се поддаваме на тона му, а да си вършим работата. Така той ще се убеди, че всяка работа има спадове и възходи и има някой там, който е наясно с това, което върши, пък може и нещата да се пооправят и апокалипсисът да не настъпи в края на тримесечието. Без да изпадаме в сантименталности, като да го утешаваме или горестно да спорим, че не всичко е пред разпад, хладното спокойствие ще го върне най- бързо към реалността.

„Хаосът – това съм аз” (г-н Разсеяност) – този шеф е истинско бедствие. Той губи документи, забравя и дреболиите, но и важните неща, от които зависи работата на служителите и дейността на цялата фирмена машина. За него няма срокове, няма бързане, всичко се движи на самотек и по случайност. Бюрото му е разхвърляно и отразява точно състоянието в главата му. Никога не е сигурен какво предстои и ккво се случва. Без добра секретарка този шеф е напълно загубен.

Как да се справим? Самоорганизирането на всеки служител е крайно наложително. Не бива в никакъв случай да копираме поведението му и да оставим по течението. Ако сме в такава позиция да му помогнем да се организира – таблици, схеми, графици, подчертано в няколко цвята и в няколко екземпляра, той със сигурност ще загуби два- три. Каквато и информация да имате за него, пазете си копие под ръка.

„Разделяй и владей” (г-н Интригант) – безспорно – един от най- лошите сценарии за шефски пост. Интригантът ръководи със този стил – „всеки е срещу всеки, но всеки е с шефа”. Той знае и се старае да научава всичко от живота на служителите си – личен и професионален, само и само, за да използва информацията срещу него, с цел подчинение, унижение и злепоставяне. Директността му е чужда, пой пази информацията за себе си, за да плете интриги и да не позволява трайни съюзи и връзки между служителите си, а всички да са му предани, по някакъв изкривен начин.

Как да се справим? Трудно е, когато интригантът в офиса е не някой друг, а именно шефът. Трябва да пазим личния си живот далеч от работата, с цената на всичко. Кредити, развод, смърт в семейството – стриктна тайна от който и да е, дори да ни се струва близък в момента. Да не обръщаме внимание на слухове, тайни погледи и срещи. Много е трудно такава атмосфера – на недоверие и постоянно внимание, но ако не сме нащрек, рискуваме много повече. Другото лошо е, че трябва да удвоим усилията си, за да докажем, че сме тук да работим и другото не ни интересува и да не може никой да ни нападне в това отношение. Професионализмът ни трябва да е на ниво.

„Аз съм Големият Шеф и всички трябва да знаят това” (г-н Его – маниак) Още един лош сценарий. На практика да работиш с такъв шеф е като да живееш в диктатура. Той е винаги прав, решенията му – също. Той никога не греши, но намира за в реда на нещата да си приписва успехите на служителите си за свои, но критиката му към грешките им е унищожителна. Силно авторитарна личност – глобите, наказанията, скандалите – те са стилът му. Той е суетен и горделив и смята всички за втора ръка хора, които са имали късмета да попаднат на него и да учат от неговия нюх, талант и личност като цяло. Той няма добра дума за никой, не умее да поощрява, а напротив – от него ще чуете само обиди и критика.

Как да се справим? С него – почти никак. Егото му е толкова голямо и всепоглъщащо, че обезсмисля всеки опит да се справяме с него по някакъв начин и подход към него е невъзможен. Да търпим, ако много си заслужава, но в никакъв случай да не позволяваме да снижим критериите към себе си и работата си, защото ако го сторим, край с професионалното ни самоуважение. В крайна сметка това със сигурност не единствената работа на света, а професионалист без самоуважение трудно си намира хубава нова работа. Към което е добре скоро да се ориентираме.

 Това са най- общо типовете шефове. Те могат да преливат и да се трансформират във времето един в друг, но чертите им могат така да се опишат. А какъв тип е вашият шеф? Имате ли късмет с него или и вие сте фалшив герой в някой лош сценарий?

Източник: www.hera.bg