Според Пространните жития светите братя са родени в Солун – Методий около 815-816 г., а Константин–Кирил през 827 г. в семейството на византийския сановник Лъв – помощник-стратег на солунската област. За майка им Мария се предполага, че е славянка.
Методий е управител на област, населена със славяни. Константин завършва най-висшето училище – Магнаурската школа, където изучава „елински изкуства”: граматика, поезия, геометрия, диалектика и „всички философски науки”: риторика, аритметика, астрономия и пр. с най-добър успех.
Като библиотекар на Патриаршеската библиотека в църквата „Св. София” и преподавател в Магнаурската школа Константин проявява блестящите си философски, ораторски и полемични способности, заради което е изпратен на духовна мисия при арабите (сарацините) в Багдадския халифат (850). Към 855 г. в манастира „Полихрон” двамата братя сътворяват славянската азбука – глаголица, създават книжовна славянска лексика и започват превода на свещените книги. В основата на новия книжовен език лежи солунското българско наречие, което те познават отлично.
През 860-861 г. Кирил и Методий отиват на мисия при хазарите в Кримския полуостров, а след това при аланите и навсякъде проявяват блестящи способности. През 863 г., по молба на Великоморавския княз Ростислав, Кирил и Методий са изпратени във Великоморавия. Тук те подготвят духовници, превеждат богослужебни книги и за 40 месеца създават славянската литургия. В Блатненското княжество за шест месеца обучават 50 ученици. Във Венеция ги обвиняват, че са нарушили триезичната догма, създавайки книги на славянски език. Константин Философ с блестящо красноречие защитава правото на всеки народ да има свой книжовен език.
Отношенията с Римската църква се подобряват и през декември 867 г. братята пристигат в Рим, тържествено приети от папа Адриан ІІ. Папата освещава славянските книги и е отслужена литургия на славянски език. След едногодишен престой в Рим Константин се разболява тежко, приема монашеското име Кирил и умира на 14.02.869 г. Погребан е в римската църква „Св. Климент”.
Методий е ръкоположен за архиепископ и назначен за папски легат за Среден Дунав и Панония. Това настройва немското духовенство враждебно. На църковен съд в Регенсбург го осъждат на заточение в манастира „Елванген” в Швабия. След две години и половина е освободен по застъпничество на папата и през есента на 873 г. отново е архиепископ на Великоморавия. През последните години от живота си Методий завършва превода на Библията и сътворява проповеди, молитви и песнопения на славянски език, като продължава неравностойната борба с немското духовенство. На 06.04.885 г. великият славянски проповедник Методий издъхва. Погребват го в централната църква на Велеград.
Кирил и Методий създават азбуката, но и много молитви, полемични трудове, църковни служби и песнопения, догматични съчинения и преводи. Най-известното стихотворно произведение на Константин-Кирил Философ е „Проглас към Евангелието”, а на Методий – „Канонът на св. Димитър Солунски”. Просветната мисия на солунските братя оставя дълбока и трайна следа в историята на Европа. Българската църква ги канонизира за светци и заедно с учениците им се създава култът към „Светите седмочисленици”.
Всяка година на 24 май в България се почита най-светлият празник – на братята Кирил и Методий.
Честит празник!