Пътешественикът обича да търси и открива. Но има места, които отдавна са открити, познати и обичани от всички - за почивка или просто за една екскурзия. Климатът и Средиземно море дават своя принос за това.

 Солун е един такъв град - харесван, обсаждан, завладяван през вековете от римляни, българи, византийци, кръстоносци, нормани, венецианци, османци. Тесалоники е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина с население около 1 млн. жители. Той е главен град в географската област Македония и административен център на област Централна Македония.

 Солун е основан от македонския цар Касандър през 315 г. пр.н.е. Названието на града идва от името на Тесалонике, съпругата на царя на макенодците Касандър и полусестра на Александър Македонски, което означава "Тесалийска победа" и ѝ е дадено в чест на победата на баща ѝ Филип Втори Македонски в Битката на крокусово поле. В тази си форма името е запазено в гръцкия език, а в българския е съкратено на Солун. В турския език преминава в Селяник докато в западноевропейските езици става Салоники, Салоник, Салонико. Градът е столица на една от четирите римски провинции в Македония след завладяването му от римляните. При второто си посещение в Македония Апостол Павел проповядва в местната синагога, която била главна за евреите от района, и поставя началото на християнското братство и църква. Поради недоволството на местните еврейски водачи той напуска града и се отправя на запад, в град Верия.

 Солун е един от важните търговски центрове на Византия. В града са родени създателите на глаголицата Кирил и Методий. През 1492 г., след гоненията срещу сефарадските евреи в Испания, част от тях се заселват в Солун. Градът се превръща в един най-големите еврейски центрове не само на Балканите.

 Солун е в пределите на Османската империя до 1912 г. с името Салоника, населен най-вече с евреи. След Междусъюзническата война се подписва Букурещкия договор, според който Солун е предаден на Гърция и преименуван на Тесалоники. Десетки хиляди българи са прокудени завинаги от родните си места. Закрита е Солунската българска мъжка гимназия, както и девическата гимназия, българската черква "Св. св. Кирил и Методий", българската черковна община, екзархийското настоятелство и много други български културни институции. Регистрирани са репресии от страна на гръцки войници срещу българи, евреи и турци, като се стига до въоръжени сблъсъци с български части.

 Една от най-известните забележителности на Солун е Бялата кула. Други по-известни са църквата "Свети Димитър", градската крепостна стена, Арката на Галерий, ротондата  "Свети Георги" и други. Градът е добре устроен, с големи площади ("Света София", "Аристотел") и широки булеварди ("Александър Велики").

 Бялата кула е историческа забележителност и музей в град Солун, разположена на брега на Солунския залив. Тя е най-източната от трите кули на морската стена на града, съборена заедно с другите две през 1867 година. Построена е от султан Сюлейман Велики в 1535-1536 година, като заменя стара византийска кула. Използвана е от османските турци като крепост и затвор, в който са лежали много български революционери и противници на османската власт. В 1826 година по нареждане на султан Махмуд Втори в кулата масово се избиват затворници. Заради безбройните жертви на османските изтезания и екзекуции кулата е наричана Кулата на еничарите, Камлъкуле - Кулата на кръвта и Червената кула до към края на XIX век. Турците затварят и изтезават в кулата през 1863 година и капитан Петко войвода.

 В 1890 година кулата е варосана и така се сдобива с днешното си име. Макар днес да е в светлобежов цвят, все още се нарича Бялата кула. Сега кулата се намира на крайбрежния булевард "Ники". В нея се помещава "Византийският музей" и е една от водещите туристически атракции на града. Постройката е под управлението на Гръцкото министерството на културата и Агенцията за византийските старини. Кулата е цилиндрична с височина от 33.9 м и диаметър 22.7 метра. Има приземен етаж и още 6 етажа, свързани със 120-метрова вита стълба по външната стена.

Източник: www.banker.bg