Смокините са плодовете на смокиновото дърво, което расте в тропичните, субтропичните и по-рядко в умерените климатични зони. Дървото достига от 3 до 10 метра височина, листата му са големи, а плодовете имат формата на малки торбички с размери от 3 до 5 см. Цветът на плода смокиня се променя от светло към тъмнозелен и с узряването - кафяв.

 Познати на човечеството още от самото зараждане на цивилизацията, смокините се споменават за пръв път в Стария завет на Библията. Едно от дърветата в Райската градина е смокиня, и именно със смокинови листа се покриват Адам и Ева след грехопадението и изгонването им от рая. Приема се, че смокиновото дърво е било култивирано за пръв път в Древен Египет, а днес са разпространени в Средна и Мала Азия, на Балканите и по Средиземноморското крайбрежие. Смокините са култивирани и се отглеждат с цел търговия най-вече в Азия, в Южна Европа, а също в Централна и Южна Америка.

 Доказателства за съществуването на смокините са намерени в разкопките на неолитни райони, датиращи от към 5000 г. пр. Хр. Древните гръцки цивилизации са ценели високо смокините и са познавали почти 29 разновидности от тях. Легендата твърди, че смокинята е есенен плод, който е открит от гръцката богиня Деметра и смокиновото дърво все още се счита за свещено в много райони на Средиземноморието. Римляните са считали, че смокините са били дарявани от Бакхус, Богът на виното и той е почти винаги изобразяван с корона от смокинови листа.

 Произхождащи от Западна Азия, смокините са били разпространени в Средиземноморския район чрез миграцията на хората. С времето тяхното култивиране се разпространява в Западна и Централна Европа, в районите, простиращи се между Афганистан в Азия до Германия и дори Канарските острови. В средата на петнадесети век смокините биват пренесени и в Англия и от тогава смокиновите дървета се увеличават и в градините на заможните домакинства в Китай. Европейският сорт смокини се пренася в Индия, Япония, Южна Африка и дори Австралия. В Новият свят, те се пренасят през 1560 г., но достигат САЩ през 1699 г., когато първите смокини са засадени във Вирджиния.

 Смокините са може би един от първите плодове, които са били изсушавани и съхранявани. В древна Гърция, смокинята се е считала за ценен и свят плод и износът им е бил забранен.

 Митридат, гръцкият цар на Понт обявява смокините като лек за всички заболявания и е било задължително за всички негови поданици да ядат смокини ежедневно. За да им отдаде чест, смокини са били връчвани на победителите в гръцките олимпиади. Това, че древните гърци и римляни са почитали смокините изключително много се доказва от широко разпространеното вярване, че смокините са складове на полезни хранителни вещества и могат да бъдат използвани, за да лекуват почти всички известни на тях заболявания. Смокините са били любимите плодове и на Клеопатра.

 Смокините са плодовете на смокиновото дърво, което вирее най-добре в субтропичните и в тропичните климатични зони. То се отглежда лесно, тъй като не е претенциозно към почвата или към климата, издържа на горещини и може да вирее на бедни почви, а това ги прави лесни за отглеждане. Смокиновото дърво може да достигне от три до десет метра височина, като листата му са големи, а плодовете му напомнят малки торбички с различна големина – обикновено около пет сантиметра, но има и по-малки, както и по-големи по размер смокини. Цветът на смокините се променя – първо е светло зелен, после тъмнозелен и накрая кафяв при пълното узряване.

 Хранителният състав на смокинята включва белтъчини, мазнини, смилаеми въглехидрати, захари и фибри, както и вода. При сушените смокини нивата на тези вещества са в пъти по-големи от тези в суровите смокини.

 Смокините са изключително вкусни и сладки плодове. Те могат да се хапват: Сурови – пресните или сурови смокини се продават през пролетта и лятото и могат да се консумират директно сами или в плодова салата с други плодове. Сушени смокини – тях можете да ги намерите по всяко време на годината. Те са сушени или сушени на пара. Замразени, захаросани смокини – в България този вид смокини не е разпространен. Най-често тези смокини се срещат като внос от Гърция или Турция. Консервирани смокини – това са цели смокини, консервирани в сладка или мармалади. Сироп от смокини – приготвен от смокини, този сироп се ползва като дресинг за сладкиши и сладоледи.

 Смокиновото дърво няма цвят, а плодът се развива в съцветие, съставено от множество цветове. То е почти затворено, с много мънички цветчета, които са подредени по външната му повърхност. Тези съцветия побират по две хиляди цвята и в един момент се превръщат в съплодия. Ние хапваме женските съплодия, наричани фиги. Мъжките съплодия, наричани каприфиги, се ползват за направата на сладко от зелени смокини в края на месец май.

 Смокинята е от рода на фикуса, част от семейство Черничеви. Тя е сред най-древните култивирани растения, като първо се появява в Мала Азия, през 9 век преди новата ера започва да вирее в Гърция, а до Северна и Южна Америка достига през 16 век. В България смокините зреят в началото на есента. Те се берат на няколко етапа в зависимост от предназначението на плодовете. Пресните сурови смокини не издържат дълго, като съхранението им е до два или три дни.

Източник: www.smokini.bg