+ Предложи публикация
16.06.2018

Скалните манастири на България

 Скалните манастири са манастири, изкопани в труднодостъпни скали. Предпочитани са от аскети, избрали по-суров начин на живот и по-голямо уединение, които спомагат за молитвеното настроение, мисловната и душевна чистота, които те търсят, като път към постоянното богообщение, което е цел на живота, който те водят. По този начин те също скриват от очите на хората добродетелите, които са постигнали в резултат от аскетизма, но не за да лишат хората от добър пример, а за да не се възгордеят и така да обезсмислят положения труд в служба на Бога.

Единственият действащ скален манастир у нас е Басарбовският манастир

Етрополският манастир оставя ярка следа в историята на Българското просвещение

Басарбовски манастир
„Свети Димитър Басарбовски“

Манастирът води началото си от периода на Второто българско царство (XII-XIV в.), но най-ранните данни датират от османските данъчни регистри от 1431 г. Най-известният обитател и вечен игумен е Свети Димитър Басарбовски, роден през 1685 г. и прекарал целия си живот в манастира. Още Паисий Хилендарски споменава тази света обител в своята „История славянобългарска“.

Аладжа манастир "Света Троица" възниква около 11-12 в., "Аладжа" (на турски "пъстър"), когато там започва заселването на аскетите-монаси. Пещерите му са обитавани още през ранно византийската епоха и от тогава датират първите археологически материали намерени там – монети, керамиka. През годините на Втората българска държава под влияние на исихасткото движение скалната обител достигнала своя най-голям разцвет. Животът в манастира заглъхва в началото на османското владичество.

Точни сведения за възникването на Разбоишкия манастир не са запазени, но монашеството в този район има дълга история. Още през средновековието скалните пещери около манастира са били заселени от монаси-отшелници. Според манастирското предание Разбоишкият манастир бил разрушаван три пъти. Тук неведнъж са отсядали Васил Левски и съратника му отец Матей Преображенски. В този район са се водили и битки по време на Сръбско-българската война.

Алботински скален манастир

Наименованието на манастира "Алботин" идва от изчезнало село със същото име, което е споменато в регистър на Видинската "кааза" от 1560г. Скалната обител е била изградена в скалата от северната страна на реката, като са били използвани естествени пещери и допълнително са били издълбани помещения и пристроени външни фасади и стени. Манастирският комплекс е на леснодостъпно място и това е допринесло за почти пълното му унищожение.

Ивановският скален манастир е основан през 20-те години на 13 в. от монаха Йоаким, който заедно със своите ученици построил първата скална църква. Тя, заедно с останалите църкви в местността образуват скалния манастир "Св. Архангел Михаил". През целия период на Второто българско царство манастира е поддържа трайни връзки с царския двор в Търново. Негови ктитори са били царете Иван Асен ІІ, Иван Александър. Цар Георги-Тертер I (1280 – 1292) в края на живота си се замонашил в манастира и завършил там живота си.

Големият Нисовски скален манастир „Св. Св. Константин и Елена” датира от XI век. Намира се на около 7 км южно от село Нисово, срещу течението по десния бряг на река Мали Лом на територията на Природен парк "Русенски лом". Смята се, че той е най-големият от всички скални манастири в Поломието. До скална обител се стига по стръмна стълба, изсечена в скалата. Сегашните останки от скалният комплекс се състоят от храм и килии изсечени като разширения на съществуващи пещери.

Скалният манастир "Света Марина" се намира в близост до пещера "Проходна", село Карлуково, общ. Луковит. Датира от края на XIII и началото на XIV век. Намира се на десния бряг на река Искър, срещу Карлуковския манастир. Манастирът е паметник на културата от национално значение. Стенописите й са образец на Палеологовия ренесанс, изпълнени в стила на Теофан Грек и носят духа на исихазма. В наши дни храмът е възстановен почти из основи във вида, който е имал преди 7 века. 

Осмарските скални манастири са свързани с религиозния, културния и просветния живот на Второто Българско царство. Те са разположени югоизточните склонове на местността "Осмарския боаз" на Шуменското плато. Костадинов манастир - най-големия и най-запазен от Осмарските манастири. Смята се, че е свързан с името на цар Константин, "цар и самодържец на всички българи". Издълбан е на височина 8 - 10 м. в отвесна скала. В него могат да бъдат видяни олтар и фрагменти от стенописи.

Ханкрумовски скален манастир е разположен на Шуменското плато, в близост до село Хан Крум, в западния склон на Калугеровия боаз.

За скалният манастир до село Хан Крум е използвана естествена пещера, която е била допълнително пригодена и дообработена за нуждите на монасите. Храмът е изкусно и прецизно изсечен направо в скалата. Манастирската църква се отличава от другите скални църкви в региона с това, че има конха (от гръцки konché - полукръгла ниша).

Войновски скални манастири

Светилището се намира до с. Войново, Силистренско. Включва пещерата и олтар в подножието, на които е открита тракийска керамика. Местността около него е наситена с редки природни феномени. В непосредствена близост до светилището има пещера, използвана за килия от монаси-отшелници, които издълбават в скалата множество знаци и фигури.

Оценка 4.89 от 27 гласували
Създайте профил в УЧИТЕЛИ БГ - сайтът с най-много запитвания за уроци и курсове.
Регистрирайте се като:
Учител Треньор Детегледачка Детски психолог
Школа Училище Занималня Спортен клуб Детска градина, ясла Детски клуб, център
Родител / Обучаем


Създайте Ваш профил в сайта УЧИТЕЛИ БГ - над 150 000 родители и обучаеми на месец търсят индивидуални или групови уроци    Регистрирай се
Учители БГ използва бисквитки РАЗБРАХ