Село Ситово е едно от най-красивите родопски села. То е уникално със своята природа, а край него има аязмо със студена и лековита вода. Историята на това село датира отпреди повече от 2 хилядолетия. По времето на Одриското царство на това място се заселват траки от племето беси (едни от най-войнствените тракийски племена), които са използвали трудно достъпните скални образования в местността Щут като естествена крепост (Щутград или още Щута града се намира на около километър северно в посока Пловдив).

Родопското село Стойките ще ви предложи атмосферата на отдавна отминали времена

 Още преди създаването на Пловдив на това място се е водел уседнал живот. За това свидетелства и така наречения Ситовски надпис. През Средните векове (след образуване на Българската държава 7-14 век) селото е попадало както в границите на България, така нерядко и в границите на Византия. По време на Османското робство Ситово преживява не един и два тежки моменти. Смята се, че селото макар и трудно достъпно, е било завладяно около 1392-1394 година. Един от най-тежките и съкрушителни периоди от робството са опитите за потурчването на селото.

 Както и в други родопски села, и тук помохамеданчването се е разгърнало периода 1666-1667 година. Тези, които отказали да си сменят вярата, били изклани, а тези които успели да се скрият по Баш Мандра, Барчината, Бех тепе, Бялото камъне, Корията и в горите наоколо, запазват християнския образ на селото и до днес. Ситовските българо-мохамедани били изселени през 1882 година заради убийството на "Армазкия поп" през Априлското въстание. Възрастните хора в селото все още си спомнят разкази, слушани от техни родители за този поп - "той бил по-юнак от турския бюлюкбаши в Ситово".

 Стари предания разказват за Мехмед паша - той имал страховит пищов и яхкал хубава кобила. Докато препускал по ситовските местности, той стрелял с пищова. Когато го питали какви са тези гърмове, които се чуват, той отговарял че това е чаткането на петалите на кобилата му. През Априлското въстание той бил първият убит в селото; помаците го нарязали на парчета, а през нощта християните го завили в една черга и тайно го погребали. През Втората световна война селото дава много партизани и ятаци, един от които е Спартак - командир в отряд Антон Иванов. По спомени на моята баба през периода 1944-1989 селото е било много силно икономически. Тя си спомня, че през периода 1950-1960 селото е брояло над 850 жители. През 1946 започва електрифицирането му, а през 1950 година то вече е имало и нова ВиК система. Има изградено читалище на мястото на джамията (първоначално джамията е била църква "Св. Марина", но с идването на турците църквата е разрушена и е построена джамията). През 1958 година е създадено и ТКЗС. Сега, за съжаление, в селото през зимата живеят 50-60 баби, а през лятото в него се връщат около 300-400 жители.

Село Долен - в друга епоха

 Ситово се отличава със своята развива култура. Там се построява едно от първите училища в нахията Рупчос още през 1834 г. Ситовци, учили в родното училище, преподавали както в Лилково, Дедово, Бойково, така и в села като Широка лъка и Чепеларе, Хвойна и Орехово. В селото има две църкви св. Петка на центъра и св. Богородица на върха над селото. Първата е била построена през 1848 година, а втората малко по-късно. Всяка година на 15 август се провежда събор, отваря се църквата, която е над селото и се отслужва лиутургия. Прави се курбан и се пече агне за всички жители и гости.

 „Щуда града“, „Щута града“ или „Щутград“ е местност разположена на 1.74 км. северно по права линия от центъра на село Ситово (Община Родопи). Предполага се, че в тази местност е била изградена тракийска крепост и скално-култов комплекс, свързани с военното дело и религиозните ритуали на древните траки. Не са правени научни опити да се датират културните пластове, но на базата на датирането на близки селища и култови обекти се допуска, че крепостта и светилището са изградени през Бронзовата епоха и просъществуват през късната Античност и Средновековието.

 Крепостта Щуда града, както и предполагаемото светилище, разположено на територията ѝ, не са били официално изследвани от българската археологическа наука. Предполага се, че до крепостта е водел стар римски път, а укреплението е било синхронично на намиращо се наблизо селище. Трудно може да се говори за точно датиране на възникването и изграждането на крепостта и светилището; вероятно крепостта е била активна през Бронзовата и Желязната епохи. В сферата на хипотезите е, че крепостта е изградена от тракийското племе беси, за които се знае, че са обитавали този район на Родопа планина в древността и Късноантичната епоха.

 Т.нар. „Ситовски надпис“ се намира на 1 км. разстояние от местността Щуда града. Много вероятно е надписът да е синхроничен на крепостта, светилището и селището. Той е изследван неколкократно след официалното му откриване през 1928 година, но никой от изследователите му не е могъл категорично и убедително да защити теориите си относно тълкуването на изсечените руни в скалите. За инициирането на археологическо теренно проучване и разкопки на обекта са необходими значителни средства, които трудно могат да бъдат осигурени, според директора на Археологическия музей в Пловдив Костадин Кисьов.

 През 1893 г. българският етнограф и фолклорист Стою Шишков прави описание на Ситово, в което споменава, че непосредствено след селото на 30 минути разстояние се намира „стръмнината Щута града“, за която има разни предания от старо време, за много големи каменни пещери и издълбани в скалите "образи на человеци и на други животни, изписани даже в целият им образ, като например змия изписана, человек и други такива".

Село Гела - есенна приказка

 Несъмнено непосредствената близост на Кръстова гора и Белинташ през Античността и Средновековието може да се разглежда като своеобразен сакрален център, доразвит от настъпващата православна християнска религия и култура. Синкретизмът между заварените култове и новата вяра облекчава ранния период на приспособяването към християнската религия, а малките параклиси, изградени от жителите на Ситово, са свидетелство за духовна приемственост и религиозен синкретизъм.

 В близост до Щудаграда до църквата „Света Богородица“ над Ситово е изградено аязмо през 1890 година. По разказ на Атанас Митров, записан от Стою Шишков 1893 година, за църквата има различни предания, а възрастните хора от селото пазят спомен, че преди падането на България под османска власт на това място е съществувал манастир, който е разорен и опожарен от настъпващите турци. Митров разказва за една възрастна жена от селото (Спасовата баба), която насън вижда заровени железни кръстове, под които щяла да бликне лековита вода. Впоследствие тя настоявала  да се провери дали на мястото има заровени железни кръстове, но минало известно време преди хората да ѝ повярват и да проверят за наличието на реликвите. Тъй като жената не спирала да настоява, ситовци решили да разкопаят посоченото от нея място и наистина открили кръстовете, а под тях бликнала вода. Така впоследствие било изградено и аязмото.

 Жителите на Ситово са издгинали в местността Щуда града два малки параклиса – един посветен на Свети Никола и един на Свети Спас, които посещават на големите християнски празници, за да запалят свещ и да почетат християнските светци.

Източник: www.rodopi-bg.org