Синдикат „Образование“ е обезпокоен от тенденциозното раздухване в медийното пространство на запис с комуникация с персонала в 41 ОДЗ „Адам Мицкевич“ кв. Обеля, нерегламентирано направен от дете в съответната детска ясла. За пореден път се хвърля незаслужено петно върху образователната система с полуистини или най-меко казано с малки, подбрани порции информация, върху които се строят хипотези, изказват се мнения, правят се заключения, издават се категорични морални присъди.

 Синдикатът „Образование“ внася следното уточнение, че в ясли за деца до три години няма педагогически персонал, а само медицински и обслужващ, от което следва, че твърденията, които квалифицират лицето, срещу което са използвани специалните подслушвателни средства, като учителка са манипулативна лъжа. За съжаление родителите, техните асоциации и организации, настоятелства и обществени съвети, необяснимо защо забравят, че условията в детските учебни заведения не са на световно ниво поради редица обективни фактори. Броят на децата в групи достига до 35, което прави социализацията невъзможна. Една такава среда е пагубна за децата и безкрайно стресираща и изхабяваща за персонала в тези заведения.

 Размерът на единния разходен стандарт за дете в ясла и детска градина не позволява наемане на повече персонал. Броят на детските градини, както ще се наричат всички видове детски заведения по новия училищен закон, не е достатъчен. От 2000 година се закриха 1200 детски градини, а за днешните нужди е необходимо да се построят поне на половина от закритите, само че това не не е тема и борба на българските родители и техните асоциации.

 На територията на страната вече има открити много частни детски градини, които предлагат далеч по-добри условия, с разумен брой деца в група и високо качество на образование, но таксата за дете е не по-малко от 4000 лв. годишно. Средствата, които държавата и общините заделят за дете в тази възраст, заедно с таксата от родителите, е около една трета от горепосочената такса. Следователно българското общество трябва да реши какво иска -качествено образование и грижи за своите деца или безплатно образование, което клони към мизерия. Но ако ние като общество изберем качеството и по-доброто за нашите деца, трябва да платим за това, респективно да принудим тези, на които плащаме данъци,  да ги насочат към заявения от тях самите приоритет – образованието. Ако няма промяна във финансирането, организацията, квалификацията и статута на педагозите и работещите в учебните заведения, няма как да очакваме да се промени качеството на образованието. Едва ли излизането от тази криза ще стане с очернянето на отделния учител или учебно заведение.

 Синдикат „Образование“ от години предлага детските градини да преминат на делегирани бюджети, за да могат директорите да имат финансова независимист. Това би ги направило не само отговорни, но  и адаптивни и решителни във всяка ситуация. Друга важна стъпка е намаляването на децата в група, като се въведе лимит на група не повече от 22 деца. Отново поради липса на средства се пропуска задължителният и така необходим щат за психолог в детската градина,  защото това лишава децата от квалифицирана и специализирана помощ и води до непоправими щети в детската психика.

 Физическата среда на детската градина е съзнателно пропусната в новия закон за предучилищното и училищно образование, защото държавата не иска или не може да осигури финансовите средства за изграждане на физкултурни салони, плувни басейни и площадки във всяка детска градина, съобразно броя на децата.

Юлиян Петров, председател на СО „Подкрепа“  

11.07.2016, гр. София