Имало едно време един пес на име Серко, който добре си живеел в двора на своя стопанин. Но минали години и песът остарял. Разбрал стопанинът, че няма вече полза от него и го прогонил. Тръгнал тогава Серко да броди по полето и не щеш ли срещнал един вълк, който го попитал:
- Ти какво търсиш тук в полето?
Серко отвърнал:
- Какво да ти кажа, братко, изгони ме стопанинът и ето ме тук. И скитам.
- Искаш ли – казал му вълкът – да направя така, че твоят стопанин пак да те вземе при него?
- Направиш ли това, любезни, ще намеря начин да ти се отплатя!
Казал му тогава вълкът:
Добре, слушай сега! Когато стопанинът ти излезе на полето за жътвата, стопанката ще сложи детето до купата сено, а ти се навъртай покрай полето, за да ми покажеш къде е оставено детето. Аз ще го грабна, а ти ме подгони! Аз ще се престоря, че си ме изплашил и ще хвърля детето.
Къщичка под снега
Дошло време за жътвата. Излезли стопанинът и жена му на полето. Сложила своето чедо стопанката на сянката до купата сено и се заела да жъне редом до мъжа си. Изскочил тогава вълка, изтичал през житото, грабнал детето и побягнал през полето. Хукнал Серко след вълка. Догонил го, изтръгнал някак си бебето от него, занесъл го при господаря си и го оставил пред него. Извадил стопанинът тогава от торбата си хляб и парче сланина и му казал:
- Е, Серко, хапни си заради това, че не даде на вълка да изяде чедото ми!
Вечерта тръгнали да се прибират от полето, взели със себе си и Серко. Върнали се вкъщи и стопанинът казал:
- Свари, жено, галушки* от елда и им добави повечко сланина!
Едва се сварили галушките и стопанинът сложил Серко на масата, сам седнал до него и казал:
- Дай галушките, жено моя, да вечеряме!
Жената сложила на трапезата вечерята. Сипал стопанинът и в купичката на песа галушки и внимавал – да не се опари случайно Серко с горещото блюдо. А песът си мислел: „Трябва да се отплатя на вълка за тази добрина”.
Отминали постите и решил стопанинът да омъжи дъщеря си. Отишъл тогава в полето Серко, намерил вълка и му казал:
- Ела в неделя вечерта в нашата градина. Ще те пусна в къщата и ще ти се отплатя за това, че ми направи тази голяма услуга.
Дошла неделята и зачакал вълкът на уреченето място. А точно в този ден вдигал стопанинът сватбата на своята дъщеря. Отишъл Серко при вълка, завел го тайно в къщата и го скрил под масата. А след това отмъкнал Серко от празничната трапеза бутилка горилка*, голямо парче месо и ги завлякъл под масата. Поискали хората да ударят стария пес за нахалството му, но стопанинът рекъл:
- Не удряйте Серко! Той ми направи голяма услуга и аз век ще му се отплащам за това!
И започнал Серко да взема от всичко, с което била отрупана масата и да го дава на вълка, и така го нахранил и напоил, че вълкът не се стърпял и казал:
- Ще запея!
А Серко отвърнал:
- Не пей, че беля ще стане! По-добре да ти дам още една бутилка горилка, но само мълчи!
Изпил вълкът и другата бутилка горилка и казал:
- Не, сега наистина ще запея!
И като завил изпод масата...
Някои сватбари побегнали навън, други скочили да бият вълка. А Серго се нахвърлил върху него, все едно искал да го разкъса. Викнал тогава стопанинът:
- Не бийте вълка, че и кучето ще ми пребиете! Той сам ще се справи със звяра!
Подгонил тогава Серго вълка навън в полето. И му казал:
- Ти ми направи услуга и аз ти се отплатих с добро. Нека с това и да сбогуваме.
-----------
* Галушки - сварени късчета тесто - традиционно източноевропейско и северокавказко ястие
* Горилка - високоградусна украинска алкохолна напитка
Превод от руски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев