Понякога ми се струва, че бойците,
останали в окървавените поля,
не паднаха в земята наша,
а се превърнаха в бели жерави.
И те до днес - от времена далечни,
летят и викат ни с глас.
Нима заради тях тъй често и печално
замлъкваме, загледани в небето?
Лети, лети в небето уморено ято -
лети в мъглата, в гаснещия заник
и в строя техен има празно място малко -
там може би е мястото за мен?
Ще дойде време и с жеравното ято
аз ще заплувам в синкава мъгла,
изпод небето с глас на птица ще извикам
всички вас, които на земята ще оставя.
Превод от руски език: Александър Василев