Банатските българи са потомци на бегълци от католическите села в Никополско и Свищовско, които, след погрома на Чипровското въстание през 1688 г., се заселват в областта Банат, тогава част от Австро-Унгарската империя. След Освобождението на България през 1878 г., те се завръщат и основават пет села – Драгомирово, Гостиля, Брегаре, Асеново и Бърдарски геран, всички в пределите на Никополската католическа епархия. Най-характерната особеност на банатските българи е техният език. Той е най-старият запазен български диалект, развивал се в продължение на много години извън пределите на родината, обогатен със заемки от немски, унгарски, влашки, сръбски, турски и др. На него се твори доста сериозно през годините и многобройните книги, издавани в Банат, са свидетелство за интелектуалния потенциал на малката общност. Диалектът е признат от проф. Стойко Стойков за втория официален вариант на книжовния български език. През 1887 г. няколко десетки български семейства от Банат основават селото. Още през април 1893 г. към тях се присъединяват и немци, произхождащи от Швабия, които са доста многобройни в Банат по това време. Те не идват по спогодбата за преселването на банатските българи, но получават също толкова земя. Те вече били съжителствали добре с българите в Банат и се надявали да успеят тук, защото банатските българи, които са земеделци, имали нужда от занаятчии. Сред немците такива се срещали по-често.

 Когато пътувате към Бърдарски геран, първото, което виждате в далечината, е кулата на т.нар. „немска църква”. Ако с вас пътуват гости, ще трябва да им обясните защо се нарича така и неминуемо ще задълбаете в историята на селото. Тя е учудващо добре позната на всеки негов жител, гордеещ се с миналото и предците си. Колкото повече наближавате, толкова повече започва да се вижда и камбанарията на другия храм. Така, навлизайки все по-навътре в пространството на банатските българи, ще бъдете посрещнати от два храма, издигащи кулите си в небето и извличащи сълзи от очите на всеки, който се завръща вкъщи след прекалено дълго отсъствие. По пътя, украсен с величествени иглолистни дървета, стигате до „Свети Йосиф”, който е естественият център на населеното място, и съвсем ще забравите, че сте видели още една кула на идване. Сега немската църква чака реставрация, тъй като е част от манастирския комплекс на сестрите бенедиктинки, най-после успели да си върнат отнетия преди десетилетия имот. На мястото на някога известното немско училище предстои да се възроди отново идеята за немско образование и немски културен център. С това Бърдарски геран ще се превърне в уникален остров в Северозападна България. Средноевропейска архитектура, различен манталитет, специфични традиции и порядки, уникален фолклор – всичко превръща селото в наистина забележително място. Селото пази живи и действени връзките си с банатските българи по цял свят, а също прие подадената за помощ ръка от немската общност в лицето на сестрите бенедиктинки и на посолството на ФР Германия. Това малко село, което помни миналото си, има бъдеще. В това вярват не само жителите на Бърдарски геран, но и всеки, който дори за миг се докосне до магията и особената атмосфера на това място.

 Битът и културата на банатските българи са формирани в течение на столетия. От преселването в историческата област Банат, където са известни като „южноунгарски българи“ или както те се наричат „павликяни“, до завръщането в родината след Освобождението, където околното население започва да ги нарича „банатчани“. През всички тези години банатските българи се обособяват в отделна българска етно-религиозна група със свои отличителни характеристики. Те изповядват католицизма, говорят свой диалект, пишат с латински букви и имат самобитна материална и духовна култура, силно повлияна от местното унгарско, немско, румънско и сръбско население.

 Днес пазител на банатската българска култура в „столицата на банатските българи“ – село Бърдарски геран, е Народно Читалище „Съединение – 1923“, чиито настоятелство и самодейци с нестихващ ентусиазъм , енергия и задружност, въпреки тежките икономически и социални кризи, продължават да ни напомнят кои сме, защо е необходимо да съхраняваме и предаваме от поколение на поколение нашето наследство, колко хубаво е да си част от нещо различно, уникално, да бъдеш пример за подражание и да се гордееш с миналото и да градиш настоящето на родното си място. Ние имаме отговорността да поддържаме живеца на бита и културата на банатските българи като запазим най-доброто от традициите и ги развиваме, така че в днешния забързан и технологичен свят, да имаме място в сърцето, което да принадлежи на корените, на общността, на споделения миг. В тази връзка самодейците от Бърдарски геран наред с участието в различни проекти, срещи и инициативи, където представят общността на национално и международно ниво, през последните години възродиха и създадоха такива на местно ниво с цел всички банатски българи, пръснати из България и по света не просто да бъдат виртуални зрители, а да намерят повод да се връщат у дома, да вземат участие, да се докоснат до традицията в най-чистия ѝ възможен вариант и да усетят силата на идентичността.

 Три събития се очертаха като основни културни исполина през последните години. Те заявиха с мощен замах позициите си и ги затвърдиха, получавайки подкрепата на многобройните усмихнати лица, които с участието си направиха първата стъпка към укрепването на връзката между поколенията, независимо от разстоянията, разбиранията и настроенията.

Източник: www.bardarskigeran.eu