Лудвиг ван Бетовен

Съдбата чука на вратата, но той не може да я чуе.

През 1808 г. прочутата Пета симфония на Бетовен има премиера, но авторът ѝ вече е почти оглушал.  Години по-рано, когато оглушаването слага край на кариерата му като пианист, Бетовен пише в завещанието си: „Бях на крачка от това да сложа край на живота си. Но то ме спаси – изкуството.“

Първите слушатели възприемат Петата симфония като мрачна и същевременно могъща откъм звук. В музикалната история тя влиза като „Съдбовната“. Твърди се, че за прочутите първи тактове на тази симфония Бетовен е казал на своя секретар Антон Шиндлер: „Така чука на вратата ми съдбата“. По същото време Бетовен композира още една от известните си симфонии – „Пасторалната“, която е съвсем различна от Петата и звучи радостно и свежо. И все пак, най-прочутата симфония на Бетовен си остава Деветата. По време на премиерата ѝ през 1824 г. композиторът вече е напълно глух.

Волфганг Амадеус Моцарт

Вундеркиндът умира в бедност

Още 6-годишен, Моцарт не само свири виртуозно на пиано и хвърля във възторг благородниците, които го слушат, но и вече композира кратки пиеси. Когато е на 13, архиепископът на Залцбург го кани за концертмайстор в своя оркестър. Младият Моцарт обаче предпочита независимостта: скоро си подава оставката и заминава за Виена. Там семейният живот със съпругата му Констанце върви трудно, а парите никога не стигат.

Когато през 1788 г. композира предпоследната си симфония № 40, Моцарт вече е изпълнен с грижи за насъщния, а страда и от мания за преследване. Терзаели го „черни мисли“, оплаква се той пред приятели. Тази симфония в сол минор на места наистина звучи мрачно, другаде пък – весело, а през 19-ти век музикалният свят единодушно я обявява за „симфония на симфониите“. За любителите на класическата музика №40 и до днес си остава едно от най-любимите произведения.

Йоханес Брамс

"На мой приятел си жена"

Йоханес Брамс е безумно влюбен в 15 години по-възрастната Клара Шуман, съпруга на неговия приятел и покровител Роберт Шуман. Разкъсван между тази безнадеждна любов и лоялността си към Роберт, през 1855 г. той започва работа над своя клавирен квартет. Той започва с един музикален мотив, който напомня на въздишка – и слушателите се догаждат за страданията на композитора.

Клара Шуман и Йоханес Брамс си остават приятели. Брамс работи над квартета повече от 20 г., отчасти измъчван дори от мисли за самоубийство. В последната част от квартета, Брамс цитира и „съдбовния мотив“ от Петата симфония на Бетовен. В писмо до своя издател Фриц Зимрок композиторът пише: „На титулната страница можете дори да отпечатате един портрет! Човешка глава с насочен към нея пистолет. По този начин ще си създадете ясна представа за музиката. За целта ще Ви изпратя една своя фотография!“

Роберт Шуман

Когато разсъдъкът започне да се топи

При Брамс мислите за самоубийство си остават без последствия, но композитора и музикален критик Роберт Шуман те се превръщат в трагична действителност. Шуман страда от тежки депресии и през 1854 г. прави опит да се удави в Рейн, но добри хора го спасяват. Композиторът вече е изпаднал в помрачение – и така прекарва последните две години от живота си. През тези години Шуман е настанен в „лудница". По време на депресията си той пише последно си произведение – цигулковия си концерт в ре-минор.

И до днес се водят разгорещени дискусии дали този концерт е творба на луд или на гениален човек. На пръв поглед изглежда, че солото на цигулката не може да бъде изсвирено от жив човек. Клара Шуман и следващите поколения смятат концерта за „свидетелство за душевно разстройство" – и в продължение на 100 години не допускат той да бъде изпълняван.

Франц Шуберт

Злощастният гений в сянката на Бетовен

През краткия си живот композиторът Франц Шуберт се мъчи да достигне своя кумир Лудвиг ван Бетовен, но в същото време се опитва да излезе от неговата сянка. За малкото години на този свят той успява да напише цели 21 клавирни сонати – с 11 по-малко от Бетовен. С последните три Шуберт най-сетне съумява да се освободи от своя Бетовенов комплекс.

По това време той вече си е създал име като композитор на песни с прочутия си цикъл „Зимен път", издателите откупуват ръкописите му, а той самият излиза на концертния подиум. Към този момент младият гений вече страда от  сифилис и е жертва на алкохолизма. През 1823 г., вече в болницата, той пише: „Чувствам се като най-злощастния и страдащ човек на този свят". Композиторът умира едва на 31 години и оставя на поколенията 1000 произведения, част от които – истински шедьоври.

Оливие Месиен

Апокалиптични визии

Френският композитор Оливие Месиен се смята за предтеча на серийната атонална музика. По време на Втората световна война Месиен попада в германски плен. Комендантът на пленническия лагер обаче му разрешава да продължи композиторската си работа и дори му осигурява пиано. Именно в лагера Месиен написва ключовото си произведение „Квартет за края на времето“, пригоден към инструментите, с които разполагат други военнопленници – кларинет, цигулка, виолончело. Този шедьовър се ражда сред лагерните лишения, студ и глад. За пръв път квартетът е изпълнен на 15 януари 1941 г. в същия този лагер пред 5000 души публика. От един германски офицер, който тайно го снабдява с хляб, Месиен получава нотна хартия, моливи и гума.

Произведенията на Месиен са белязани от усещането за страдание и сериозност, те често пъти свидетелстват за апокалиптичните визии на дълбоко религиозния композитор.

Дмитрий Шостакович 

Страхът от Сталин

Дмитрий Шостакович пише поръчкови произведения за режима на Сталин – например Химн за 10-годишнината от Октомврийската революция. Съветските власти не гледат с добро око на ранното му творчество. И макар че официално го реабилитират, Шостакович непрекъснато е в паника: „Очакването да бъда екзекутиран е едно от нещата, които ме изтезават цял живот, много страници от моята музика говорят именно за това", пише композиторът.

Същото важи и за неговата 15-та и последна симфония, в която композиторът вплита музикални цитати от редица свои и чужди произведения. Музиката му е равносметка за неспокойния живот на композитора, разкъсван между страховете си и лоялността към комунистическите властници. Един московски вестник писа преди време: „Който иска да си представи живота в нашата страна между 1930 и 1970 година – нека да изслуша симфониите на Шостакович".