Айзък Азимов (на английски: Isaac Asimov, рождено име – Исаак Озимов) е американски писател на фантастични и научно-популярни творби и биохимик от руско-еврейски произход.

 Азимов написва или редактира над 500 тома, а общият брой на написаните от него писма и пощенски картички е оценен на около 90 000. Негови творби има в девет от десетте категории в Десетичната система на Дюи – всички без „Философия“. Азимов е смятан за един от майсторите в жанра научна фантастика и заедно с Робърт Хайнлайн и Артър Кларк е считан за един от „големите трима“ писатели-фантасти на времето си.

 Вероятно най-известната творба на Азимов е поредицата за „Фондацията“; неговите други главни поредици са тези за Галактическата империя и за роботите, които по-късно също обвързва с Фондацията. Неговото творчество е удостоено с пет награди „Хюго“ (1963, 1966, 1973, 1977, 1983 г.), две награди „Небюла“ (1972, 1976 г.) и други.

 Азимов е дългогодишен, но неохотен член на Менса; описва ги като „интелектуално войнствени“. Повече удоволствие му доставя да бъде президент на Американската асоциация на хуманистите. На негово име е наречен астероидът 5020 Азимов, две различни награди „Айзък Азимов“ и списанието „Asimov's Science Fiction“.

 Роден е между 4 октомври 1919 и 2 януари 1920 година (точната дата не е известна, но за бюрократични цели се приема датата 2 януари 1920 г.) в Петровичи, малко селище в Смоленска област, тогавашната Руска съветска федеративна социалистическа република, днешна Беларус, населено предимно с евреи, в семейството на Анна Рахил Бертрам-Азимов и Йехуд Азимов, еврейски мелничари. Те емигрират в Съединените щати, когато той е на три години. Тъй като родителите му говорят с него само на идиш и английски език, той никога не научава руски. Израствайки в Бруклин, Ню Йорк, Азимов се научава да чете на пет години. Родителите му притежават малка бакалница и от всеки в семейството се очаква да работи в нея. Там се продават и списания за научна фантастика и той започва да ги чете. В резултат на това започва да пише свои собствени разкази на около единадесет години и след няколко години започва да ги продава на пълп-списанията.

 Айзък Азимов завършва Колумбийския университет през 1939 г. и получава там докторска степен по биохимия през 1948 г. В промеждутъка той прекарва три години през Втората световна война във въздушната експериментална станция на Филаделфийската флотска корабостроителница. След края на войната е набран в Армията на САЩ, отслужвайки малко по-малко от девет месеца, преди да бъде освободен с почести. По време на кратката си военна кариера се издига до ранга на ефрейтор благодарение на машинописните си умения и едва избягва участие в атомните опити на атола Бикини през 1946 г.

 След завършването на докторантурата си Азимов се премества в Бостънския университет, с който остава свързан оттогава нататък. От 1958 г. постът му вече не е свързан с преподаване, тъй като той вече е пълноценен писател, но някои особености в американската академична система позволяват да остане на него.

 На 26 юли 1942 г. се жени за Гертруд Блъгърман, с която имат двама сина – Дейвид, роден през 1951 г., и Робин, роден през 1955 г. След раздялата с Гертруд през 1970 г. Азимов се развежда през 1973 г. и се жени за Джанет О. Джепсън (Джанет Азимов) по-късно през същата година.

 Азимов е клаустрофил – харесват му малки, затворени пространства. В първия том на своята автобиография той си припомня желание от детството да има будка за списания в Нюйоркското метро, в която би могъл да се затвори и да слуша тътена на минаващите влакове, докато чете. Азимов има страх от летене и използва самолет само два пъти през живота си – веднъж по време на работата си във Флотската въздухоизпитателна станция, и веднъж при връщането си вкъщи от военната база на Оаху през 1946 г. Рядко пътува на по-голямо разстояние, донякъде заради антипатията си към самолети, която затруднява извършването на далечни пътувания. Тази негова фобия вдъхновява няколко от художествените му произведения, като детективските разкази за Уендъл Ърт и романите за Илайджа Бейли. В по-късните си години Азимов открива, че му харесва пътуването с круизни кораби и на няколко пъти става част от „забавленията“ по време на круиза, изнасяйки научни беседи на кораби като Куийн Елизабет 2.

 Физическата му сръчност е много лоша. Никога не се научава да плува или да кара велосипед, но все пак успява да се научи да кара кола, след като се премества в Бостън, Масачузетс. В книгата си „Азимов отново се смее“ (Asimov Laughs Again) той описва бостънското шофиране като „анархия на колела“.

 Азимов умира на 6 април 1992 г. Надживян е от втората си жена, Джанет, и децата си от първия брак. Десет години след смъртта му редактираната от Джанет Азимов автобиография „Беше добър живот“ (It's Been a Good Life) разкрива, че смъртта му е причинена от СПИН; той се заразява с HIV при кръвопреливане по време на операция за сърдечен байпас. Точната причина за смъртта е сърдечна и бъбречна недостатъчност като усложнения от СПИН. Джанет Азимов пише в епилога към „Беше добър живот“, че Азимов е искал да оповести това, но лекарите му го убеждават да замълчи, предупреждавайки го, че предразсъдъците около СПИН ще засегнат близките му. Семейството на Азимов обмисля разкриването на неговото заразяване, но споровете, изригнали щом Артър Аш обявява, че той е хванал СПИН, ги убеждават в противното. Десет години по-късно, когато лекарите на Азимов вече са умрели, Джанет и Робин се съгласяват да оповестят историята.

Най-тъжният аспект на живота днес, е че науката събира знания по-бързо, отколкото обществото събира мъдрост.

Искрено вярвам, че самообучението е единствената форма на обучение, която съществува.

Бог обича всички нас, но от никого не е във възторг.

Пътят може да бъде удоволствие само ако накрая достигнеш целта.

Нито едно пътешествие не е опасно за онзи, който маха от брега.

Дали се опитвам да намеря Бог? Той е по-умен от мен, нека ме намери сам.

За да се получи човек, са необходими няколко мига удоволствие, но за кон са нужни пари.

Ако гладна мечка те измъкне от челюстите на вълк, нямаш причина да си ѝ благодарен.

Насилието е последното убежище на некомпетентния.

Ако си увиснал на въже над пропаст, не се мъчи да хванеш монетата, паднала от джоба ти.

Първо правило на диетиката: ако ви е вкусно, значи е вредно за вас.

Ако трябва да извадиш зъб, да го вадиш бавно не е проява на нежност.

Самокритиката е слабо наказание за некомпетентността.

Ако учтивото искане се окаже безуспешно, просто вземи онова, което ти трябва.

Бедата при победата е, че човек може да се окаже от страната на победените.

В живота, за разлика от шаха, играта продължава и след мата.

Винаги сме сигурни, че току-що взетото решение е погрешно.

Колкото повече време ти е нужно, за да стигнеш някъде, толкова по-безсмислено ти се струва това някъде.

Малкото може да бъде красиво. Орелът може да бъде гладен понякога, но канарчето никога.

Пешката е най-важната фигура на шахматната дъска - за останалите пешки.

По-важно е да познаваш самото нещо, отколкото името му.

Не позволявай на това, което смяташ за морално, да ти попречи да вършиш онова, което е правилно.

Пиша по същата причина, поради която дишам, защото ако не го правя, ще умра.

Животът е приятен. Смъртта е спокойна. Само преходът е неприятен.

Източник: www.webstage.bg