За първа година не само в София, но и в някои от най-големите градове в страната математическите гимназии изместиха езиковите като най-желани от седмокласниците. Този факт е важен и значим, но не защото „училището Х стана по-добро от училището Y“.
За да сме обективни, от 25 до 50 стотни в оценката на даден тийнейджър не показват кой знае каква разлика в интелектуалните възможности или подготовката. Както отбелязва в книгата си Outliers английският журналист Малкълм Гладуел, много от най-успешните хора често не бива да се търсят в редиците на тези с най-висок коефициент на интелигентност или най-висок успех в училище. А по-скоро сред онези, които са имали шанс достатъчно интензивно да практикуват нещо, за да станат добри в него. От не по-малко значение, посочва Гладуел, е да се родиш в „изгодния“ исторически момент. По-голямата част от най-богатите хора в САЩ са отрасли във времето на Голямата депресия и след това са натрупали състояние благодарение на възстановяващата се икономика. Основателят на „Майкрософт“ Бил Гейтс е роден в средата на 50-те години заедно с друга голяма част от емблемите на IT сектора. Те успяват да монетаризират таланта и знанията си в точния момент, когато новите технологии започват победния си марш.
Защо това е важно и за българската образователна система? Голяма част от родителите - и правилно - са преценили, че за да се реализират в доминирания от технологии свят, децата им трябва да получат набор от умения и знания, които по-често дава математическият, а не хуманитарният профил. Днешните 14-15-годишни младежи ще влязат на пазара на труда в следващите от 8 до 10 години, когато търсенето на компютърни специалисти се очаква да скочи с 22%. А по-нататък - кой знае?
Разбира се, няма начин изцяло да се прогнозира реализацията на който и да е млад човек. Самият факт, че даден тийнейджър ще има шанса да практикува компютърно и математическо обучение в продължение на хиляди часове, обаче му дава поне няколко обиколки преднина пред много негови връстници. Изводът? Това огромно предимство може да бъде генерирано дори в най-бедната държава на ЕС с нещо наглед просто като избора на математическа срещу езикова гимназия.
Големият извод принадлежи на всички, които правят образователните политики у нас. Вярно, че не всички деца имат таланта да станат софтуерни специалисти. Вярно, че като общество се нуждаем и от музиканти, историци, философи. По-доброто обучение по математика и информатика и влизането на повече часове по тези предмети би могло да помогне не само със стопяването на огромната пропаст между елитни и неелитни училища. Но и да спре похабяването на много таланти, както и да осигури така дефицитните инженери и софтуерни специалисти. Решението всъщност винаги е в класната стая - не в поредната стратегия, която очакваме магически да се роди в нечия прашна канцелария.
Източник: www.presa.bg