От пет-шест години Смолян е сред лидерите в страната в областта на образованието. Последното изследване на Института за пазарна икономика на регионите обаче очерта областта като абсолютен първенец - с почти най-високи оценки на учениците на матурата по български език (след София), с най-малко повтарящи класа младежи, с най-малко отпаднали от училище и с най-добро съотношение между учители и ученици. Впечатляващото развитие на смолянската образователна система се дължи на "целенасочени усилия за утвърждаване на образователна общност, квалификация на учителите, допълнителни извънучилищни занимания и индивидуален подход към учениците", казват експертите от ИПИ.

И все пак има ли рецепта за смолянското образователно "чудо" и каква е тя?

 Изграждането на образователна общност от институции, подкрепящи каузата на образованието, изглежда се явява ключово за доброто представяне на Смолян на терена на просветата. "Институциите в област Смолян са много съпричастни към образованието и възпитанието на децата в нашия регион. Те работят пряко с тях - организират школи, обучения, състезания, съвместни инициативи и поощряват участието им в тях. Организират се работни срещи, на които всяка институция изказва необходимост от предприемане на конкретни мерки за евентуално предотвратяване на проблеми в училищното и предучилищно образование. Процесът е дългогодишен и все повече институции вземат участие, което повлиява благоприятно на образователната среда", казва началникът на регионалното управление по образованието Никола Запрянов.

 Тук всички са съпричастни - и областната управа, и кметовете по места, с които се организират съвместни срещи за представяне на "актуалните снимки" на образователното ниво в тях. Подкрепа дават дори пожарната и полицията, откъдето редовно правят обучения за учениците в часа на класа. Ангажирани в каузата са още читалищата, библиотеката, историческият музей в Смолян, където постоянно е пълно с ученици, които карат изнесени часове там. Последните 1-2 г. се работи и със смолянския театър "Николай Хайтов", откъдето изнасят за учениците специални спектакли с обучителна цел. "Инициативата е много интересна, защото актьорите изнасят представления върху литературни произведения, които се изучават от учениците от съответния клас. Това много разчупва нещата", разказва Запрянов. По думите му в така създадената общност всички образователни и държавни институции заедно на всички нива работят за преодоляване на дефицитите, а контактът с родителите е непрекъснат.

 Целта на "спойката" между всички заинтересовани институции освен всичко друго е свързана и с големия проблем на областта - миграцията. "Всички ние се борим срещу миграцията. Една институция може да предостави работни места, друга - качествено образование. Така младите могат да намерят основателна причина да останат тук, а родителите им да са спокойни", казва още шефът на РУО-Смолян.

 Култът към образованието също е сред факторите, на които се приписва голяма част от смолянските образователни успехи. Как се поддържа той? "На първо място има много голяма заинтересованост от страна на родителите към обучението и образованието на техните деца. Освен родителските срещи правим своевременен контакт при всяка възникнала необходимост", казва Никола Запрянов. От друга страна - казва той - преподавателите успяват да мотивират учениците чрез разнообразяване на формите на преподаване, използвайки услугите и ресурсите на новите технологии.

 По данни на РУО-Смолян ежегодно над 90% от учителите от областта участват в различни квалификационни форми, допринасящи за по-добрата им подготовка като педагогически специалисти. "Организират се работни срещи с учителите по учебни предмети за представяне на положителните резултати, за представяне на тенденциите и обобщаване на мерките на различни нива с цел преодоляване на допуснати пропуски и дефицити. Най-добрата мотивация на учителите от област Смолян е резултатът от постигнатия успех в процеса на обучение и възпитание на техните ученици", казва Запрянов. Той обяснява, че преподавателите в повечето училища са преминали квалификации, свързани с работата в слети класове, тъй като близо 1/3 от смолянските училища са защитени, т.е. в тях се налага да се работи в слети класове, което принципно е трудоемко. Въпросните квалификации се отразяват в по-качествена методика на преподаване, съобразяване с дидактическите материали, с новите тенденции, както и с целите на образованието, посочва той. А накратко, формулата на успеха според него би могла да звучи така: "Постоянна взаимопомощ и подкрепа на всички нива - ученик, родител, учител".

 Според Милко Пиперков, който понастоящем е възпитател в Центъра за подкрепа на личностното развитие, а преди това е бил учител, основната заслуга за образователните успехи е дългогодишната работа на регионалното управление по образованието. По думите му то има огромна роля за мотивирането на учителите, както и за постигането в Смолян на най-доброто съотношение учител-ученик от цялата страна. "Едно е да работиш с 26 ученици, друго е с 20 - така имаш повече време за индивидуална работа с децата - както с тези, които имат затруднения, така и с тези, които имат специални интереси", казва Пиперков. Според него допълнителната квалификация, която изкарват учителите, също е решаваща за добрите резултати. "Повечето ни колеги усещат учителската професия като призвание", споделя още той.

 Очевидно високите цели и самокритичността допринасят в голяма степен за отличните резултати. "И ние самите се чудим дали работим достатъчно добре", признава Мая Стоилкова, която преподава философия и история на гимназисти в най-голямото смолянско средно училище "Св. св. Кирил и Методий". На тазгодишните матури по български език възпитаник от нейното школо е бил на 41-во място в страната, а друг е постигнал забележителната 21-ва позиция в национален мащаб на матурата по философия. Самата Стоилкова доста е разсъждавала над въпроса на какви фактори се дължат високите резултати на смолянските ученици, а обясненията според нея са няколко. "Нашият регион е изключително беден. Може би образованието се явява като спасителната сламка за обществото. Когато нямаш друг шанс, образованието става фикс идея. Просто ценностната система на хората тук е такава", посочва тя.

 По думите й липсата на работа в региона води до това, че единственият начин да работиш, е да работиш добре. Упорито и съвестно работещите преподаватели се явяват важен фактор за високите резултати на младежите, но тук се натъкваме на следния парадокс - те са с едни от най-ниските заплати за страната. "Повечето от нас работят на възрожденски принцип, на добра воля. Оставаме да обучаваме децата и следобед, дори и без заплащане", казва Стоилкова. По думите й с колегите й живеят в малък град, всички се познават и просто не могат да си позволят "лукса" да не работят добре и да не дават всичко от себе си. А както стана дума, в Смолян на 1000 ученици се падат най-много учители - 106.

 Смолян е специфична област - регионът е планински и е сред най-бързо обезлюдяващите се у нас. Но вместо това логично да води до повече отпадащи ученици, тук се наблюдава обратният феномен - делът на тези деца клони към нула (0.74%). Децата намаляват с всяка изминала година, затова учителите правят какви ли не "гимнастики", за да ги задържат - помагат им при обучителни затруднения, работят с тях в събота и неделя по проекти, насочват ги към извънучилищни занимания. В момента по данни на РУО-Смолян от 60-те смолянски школа 53 участват в проект "Твоят час". Училищните ръководства действително се включват активно във всяка извънкласна дейност, която може да допринесе за допълнителния напредък не само на образователното, но и на творческото развитие на учениците. "Учениците могат да се запишат на каквото пожелаят - спорт, изкуства, народни танци, пиано, акордеон и т.н.", казва Стоилкова. По думите й с колегите й наистина работят "много усилено", непрекъснато повишават квалификацията си и участват в национални и международни проекти. Гилдията, както и на много други места в страната, е застаряваща, но пък традициите в обучението, които имат т.нар. "стари кучета", определено дава резултат. Младите учители тук са малко, но желанието за работа е голямо.

 Според преподавателката едносменното обучение, към което е преминала областта, също е допринесло за доброто представяне на Смолян. "Преди учениците имаха по-слаби резултати, а след преминаването към една смяна и към целодневно обучение, при което те могат да се поемат от учителите и следобед и да затвърдят наученото, оценките им логично се подобриха", разказва Стоилкова. Не на последно място, преподавателката по философия открива част от причините в по-доброто представяне на смолянските ученици в това, че градът е останал "сравнително затворен и спокоен", с малко по-малко възможности, но и с по-малко изкушения от по-големите градове.

На дъното

Сливен - 5.3% отпаднали от клас ученици

 Сливен все още е областта с най-лошо състояние на образованието в цялата страна, показва докладът на ИПИ. Отпадналите от основно и средно образование продължават да се увеличават за четвърта поредна година и през 2015 г. достигат 5.3% при 2.9% за страната. Делът на повтарящите класа деца също се повишава и през 2016 г. е над два пъти по-висок от средния за страната. Същевременно оценките на зрелостните изпити в областта се подобряват и за първи път от последните години изпреварват леко средните за страната. На матурата по български език през 2017 г. учениците в областта имат среден успех от 4.24 при 4.22 за страната. Делът на слабите оценки обаче също се повишава, макар че за трета поредна година остава под средния за страната. Сливен е сред областите с най-остър недостиг на преподаватели - през 2016 г. броят на учителите в основното и средното образование е 65 на 1000 ученици при 75 на 1000 ученици за страната.

Добрич - най-малко обхванати в училище деца

 На дъното - само преди Сливен - се нарежда и Добрич. Областта продължава да е с най-нисък нетен коефициент на записване на учениците в 5-8-и клас, а след нов спад през 2016 г. до 68.3% (при 78.2% за страната) - и единствената област със записване под 70%. Дяловете на отпадналите и на второгодниците (повтарящите) в основното и средното образование тук остават почти двойно по-високи от средните за страната. В същото време зрелостниците от областта отново се представят сравнително добре на матурите през т.г. Средният успех от изпита по български за Добрич е 4.16 (при 4.22 за страната), а слабите оценки представляват 4.3% (при 8.0% за страната).

Ямбол - най-малко учители

 През 2016 г. записването на учениците в 5-8-и клас отново расте, компенсирайки големия спад от предходната година и достигайки 84% (при 78% за страната). Делът на второгодниците и този на отпадналите от основното и средното образование пък остават близки до средните за страната. Образователната система в областта продължава да страда от недостиг на учители и през 2016 г. Ямбол е областта с най-малък относителен брой на преподавателите в училищата - 65 на 1000 ученици при 75 на 1000 ученици за страната. Заедно с област Кърджали Ямбол продължава да показва изключително ниски резултати на зрелостните изпити и през 2017 г. На матурата по български език учениците от областта имат среден успех от 3.87 (при 4.22 за страната), а делът на слабите оценки достига 20% (при 8% за страната).

 Общинските данни за отпадналите от училище ученици разкриват пъстра картина. В 101 общини делът на преждевременно напусналите образователната система е под 2%. Налице са обаче "струпвания" на общини, в които проблемът с отпадането е значително по-голям - няколко малки общини около Видин и Враца, почти всички в област Добрич, две общини на юг от Бургас и по няколко в близост до Русе, Пловдив и Стара Загора липсващите ученици са около 7-8%. По-зле се представят и други отделни общини - Трън, Летница, Венец, Хитрино, Костинброд. Видим фактор, който предопределя дела на отпадналите от училище, е размерът на общината - големите общини и областните центрове постигат по-добри резултати от малките общини, посочват от ИПИ.

Източник: www.segabg.com