Стойте далеч от така наречените „престижни” училища и бъдете много критични към всичко, което касае оценките, рейтингите и успехите в училище. Тези престижни училища травмират много от децата ни не само психологически, но дори и на физическо ниво – здравето на учениците буквално се влошава. Виждала съм деца с всякакви кожни заболявания и екземи, получени в резултат на такова обучение.

 Стойте далеч от училищата, в които се нагнетява истерия с оценките. Не си струва да нанасяте такава вреда на детето. Процесът на обучение трябва да доставя удоволствие, а не да е източник на постоянен стрес, унижение и страх, че ученикът ще бъде изключен. 

 В последно време се срещам с една интересна тенденция - престижът на учебното заведение се създава изкуствено. Такива училища за надарени деца работят по много прост принцип: заявяват се като престижно учебно заведение с конкурс 20 човека за място, взимат най-способните - онези, на които им се учи. Ако детето не се справя с учебната програма, му се дава да разбере, че мястото му не е там! 

 Важно е родителите и децата да се отнасят философски към училищните оценки. Те могат да са полезни само тогава, когато между педагога и ученика има ясна договорка, че шестицата или тройката са едно просто проследяване на движението му. В този случай оценките не травмират децата. Ако обаче тези цифри на хартия придобиват допълнителен смисъл, като например, „ти си лош”, „ти ме разочарова”, „срамът на семейството”, тогава и шестиците с минус, и „звездичките” могат да травмират. Обикновено тревожните деца много се разстройват и силно преживяват оценките, като често това не е единствената проява на тревожността и перфекционизма им. С наближаване на тийнейджърската възраст подобна преувеличена реакция може да приеме доста по-сериозни форми, включително и да се стигне до психически разстройства.

 Важно е да се обясни на детето, че няма нищо лошо в ниската оценка. Убедете се, че училището не упражнява някакъв натиск, че няма ненужно нагнетяване около обстановката с оценките. Ако в учебното заведение нещата стоят благополучно, вашите разговори не помагат и детето продължава силно да преживява ниските оценки, които го разстройват, би следвало да се обърнете за професионална консултация при психолог.

 Всичко на този свят има своята цена. Какво означава да си отличник? Това значи, че за всеки предмет трябва да отделяш по много време. Тъй като ресурсите на детето не са безгранични, за да успява да навакса, то ще се лишава от такива неща като сън, разходки, общуване с приятели. Ако тези жертви се правят за предмет, с който ученикът, най-вече в горния курс, иска да свърже бъдещата си професия, тогава няма смисъл да се пестят време и усилия. Но ако става дума за дисциплина, с която ученикът няма намерение да се обвързва в бъдеще, може да се вземе прагматично решение: „Устройва ме петица или дори четворка”. Разбира се, всеки учител ще смята, че именно неговият предмет е най-важният. Струва си да поговорите с детето за това. Тогава ще му е по-лесно да се примири с по-ниските оценки по определени предмети.

 Образованието само по себе си не прави човека добър или лош, щастлив или нещастен. То просто разширява сферата на свободата. Подобно на факта, че  човек, който умее да кара колело, е по-свободен от този, който не умее. Или човек, който говори английски, е по-свободен от онзи, който не владее езика. Колкото повече знаем и умеем, толкова е по-широка сферата на свободата ни, за което е важно да информираме децата. И тези преживявания са коренно различни, когато от детето се прави жертва на обучението, а не господар на процеса!

Източник: www.zenom.pro