Днес е Велики петък, или Разпети петък – най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син – Исус Христос. В този ден Христос претърпял безброй поругания, мъки и неимоверни страдания. Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Исус Христос – "изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове е принесен в жертва за греховете на цялото човечество". На Велики петък Исус е погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която поставят стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете се извършва неговото опело. Вярващите на Разпети петък ходят на църква, минават три пъти под масата за здраве, излизат и целуват разпятието.

 На утринната служба се четат дванайсет откъса от Евангелието, които разказват за страстите (страданията - на църковнославянски) на Исус Христос. На богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, символизиращи величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните. Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг – не се яде и не се пие дори вода. На Велики петък, когато Спасителят умира на кръста, през деня не се служи Света литургия.

 На вечерната служба в храма се съпреживява Христовата смърт – изнася се Христовата плащеница, посветена на погребението на Спасителя. Преди началото на службата, в средата на храма се издига "гробът" Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащеницата. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от песнопенията, което е прието да се изпълнява на службата на Велики петък, се нарича "Плачът на Богородица". Тази молитва се чете в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя син и го призовавала, произнасяйки скръбни слова.

 Фразеологизмът "трънен венец", използван в съвременния български книжовен език, означава мъка, страдание, тежко изпитание. Той е свързан евангелския разказ за поставянето на трънения венец върху главата на Иисус Христос. Тръненият венец на Спасителя е направен от римските войници и е поставен върху главата на Иисус преди разпъването Му. Той изпълнява функцията на пародийна царска корона. Очевидно, пародиране на царското достойнство на Спасителя е и обличането Му в багреница, и поставянето на тръст в ръцете Му. По този начин римските войници се присмиват на Господа заради Неговите твърдения, че е Цар. Самият венец е изплетен от клонки на растението Ziziphus Spina Christi, чиито листи са тъмни и лъскави, а клонките са жилави и са покрити с остри трънчета. Обикновено се мисли, че Христовият трънен венец е с кръгла форма. По-вероятно обаче е предположението, че венецът е подобен на шапка. Това предположение се съгласува и с резултатите от анализа на кървавите следи върху Торинската плащаница.

 Тръните са и символ на проклятието, което грехът донесе на човечеството. Заради неподчинението на Адам, Господ прокле земята, от която той бе сътворен, с думите: “проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си; тръне и бодили ще ти ражда тя; и ще се храниш с полска трева”. Господ Иисус Христос понесе венеца на проклятието, за да можем ние, “кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него”, да получим неувяхващия венец на славата.

 Изразът трънен венец се използва и в редица други езици, например в сърбохърватски (трнов венац), руски (терновый венец), украински (терновий вiнок), словашки (tŕňová coruna), френски (couronne d’ épines), италиански (corona di spine), испански (corona de espinas), португалски (coroa de espinhos), датски (tornenkrone), норвежки (tòrnekron), английски (a crown of thorns, thorn-crown), латвийски (ērkšķu vainags) и турски език (diken çelenk, diken taç).

Източник: www.webstage.bg