Често си задаваме въпроси за това, как  се справяме с възпитанието на детето си? Успокояваме се ,че правим всичко възможно и кой ли родител би искал да е обратното? И все пак търсим потвърждение в малки и незначителни знаци, които да ни убедят, че сме на прав път. Мисля, че ще е интересно за вас - родителите,’’ да сверите часовника си’’ с мнението на психолозите за това, как и дали методите, които използваме са правилни? Със следващият тест ще разберете към кой възпитателен стил спадат вашите подходи и методи. И ако откриете себе си , или пък намерите отговор на не зададените си въпроси, знайте, че времето е пред вас, за да направите детето си успешен и най-вече добър човек. Никога не е късно, просто опитайте.

1. Кое според вас в по-голяма степен определя характера на човека?
А/ предимно възпитанието
Б/ съчетанието на вродени дадености и условията на средата
В/ преди всичко вродените особености на човека
Г/ нито едно от посочените, а по-скоро жизнения опит

2. Как се отнасяте към мнението , че децата възпитават родителите си?
А/ това е просто игра на думи и няма нищо общо с действителността
Б/ съгласна съм с това
В/ готова съм да се съглася с това при условие, че не се пренебрегва и традиционната роля на родителите като възпитатели
Г/ затруднена съм да отговоря-не съм мислила за това

3. Кой от следните цитати приемате за най-верен?
А/ ”Ако няма какво повече да кажете на детето, кажете му да отиде да се измие”
Б/ “Цел на възпитанието е да научим децата да се оправят без нас”
В/ “На децата са нужни не поучения, а примери”
Г/ “Ако научиш сина си на послушание, значи си го научил на всичко”

4. Смятате ли, че родителите са длъжни да просвещават децата си по въпросите за пола?
А/ мен никога не са ме учили на тези неща
Б/ смятам, че родилите трябва в достъпна форма да удовлетворят възникващите у децата интереси към тези въпроси
В/ когато децата пораснат достатъчно, тогава трябва да се говори с тях за това.
Г/ Най-добре е първо родителят да говори по тези въпроси с детето.

5. Трябва ли родителят да дава редовно джобни пари на детето?
А/ Ако поиска-трябва да му се дава
Б/ Най- добре е да му се дават пари за определена цел и разходите да се контролират
В/ Добре е да му се дават пари за определен срок (една седмица или един месец) за да се научи детето да планира разходите си
Г/ когато е възможно, може понякога да му се дава някаква сума

6. Как ще постъпите, ако разберете, че вашето дете е обидило друго?
А/ ще се разочаровам и ще се постарая да разговарям с обиденото дете
Б/ ще се опитам да изясня случая с родителите на другото дете
В/ децата сами ще се разберат помежду си, при тях обидите бързо се забравят
Г/ ще посъветвам детето си , как по-добре да се държи в подобни ситуации.

7. Как се отнасяте към говоренето на “мръсни думи” ?
А/ ще се постарая да му обясня, че в нашето семейство и въобще сред порядъчните хора това не е прието
Б/ Това трябва да се пресече в зародиш! Трябва да се прекъсне връзката с тези деца, които говорят “мръсни думи”
В/ На това не трябва да се отдава голямо значение – все пак всички знаем и понякога употребяваме тези думи
Г/ На детето трябва да се позволява да изразява чувствата си , независимо че е по начин който не ни харесва

8. Дъщеря ви, която навлиза в пубертета, ви моли да я пуснете на вилата на нейна съученичка. Родителите на другото момиче няма да са там. Ще я пуснете ли?
А/в никакъв случай. Ако децата искат да се повеселят-това трябва да става под надзора на родителите
Б/възможно е, ако зная, че приятелките й са порядъчни момичета
В/ тя е разумен човек, за да вземе правилно решение, но аз ще се безпокоя
Г/ не виждам причина да й забранявам

9. Как ще реагирате ако разберете, че детето ви е излъгало?
А/ще се постарая да предизвикам у него чувство за вина и ще го разоблича
Б/ако случаят не е много сериозен, няма да се занимавам с това
В/ ще се разстроя
Г/ще се опитам да разбера защо ме е излъгало

10. Считате ли че давате добър пример на вашето дете?
А/ безусловно
Б/ старая се
В/ надявам се
Г/ не знам

АВТОРИТЕТЕН СТИЛ
Вие разбирате и осъзнавате важната роля, която имате за определяне характера на вашето дете, но признавате и правото му за само развитие. Трезво преценявате, кои искания трябва да се задоволяват и кои – не. Готови сте да преразгледате своите позиции по отношение на възпитанието.

АВТОРИТАРЕН СТИЛ
Вие ясно си представяте какво трябва да бъде вашето дете и прилагате максимални усилия за да постигнете това. Във вашите изисквания към детето вие вероятно сте много строги и неотстъпчиви. Може би на детето не му е приятно да бъде с вас.

ЛИБЕРАЛЕН СТИЛ
Вие високо оценявате способностите на вашето дете, прощавате му слабостите. Лесно общувате с него, доверявате му се, не сте склонни към забрани и ограничения. Не трябва ли да се замислите: по силите ли е на детето такава свобода?

ИНДИФЕРЕНТЕН СТИЛ
Проблемите за възпитанието на детето не са първостепенни за вас. Привърженици сте на тезата, че детето трябва да се научи само да се справя с нещата от живота. А може би то има нужда точно, от вашата подкрепа.

 Ако сте отговорили честно, това може да помогне, да вземете правилно решение. Подобна грижа за децата прави чудеса. А вълшебството е в това, да се вслушваме в мнението на детето, да се вглеждаме в неговото поведение, постъпките му, да даваме оценки, а не да произнасяме присъди.И това е най-великото чудо- да растем заедно със своите деца.

Източник: www.dujdotbonboni.com