През 1929 г. в България имало 76 детски градини, наричани по онова време „детски училища". Само 38 били градовете, в които преди 90 години можели да се похвалят с такива забавачници.

 С откриването на първите предучилищни възпитателни заведения унас възниква и необходимостта в тях децата да бъдат възпитавани и обучавани от специално подготвени учители. Драган Цанков през 1874 г. публикува серия от статии в сп. „Читалище”, в които разглежда редица проблемина общественото предучилищно възпитание. Той изработва устав и правилник на забавачниците. Известно е, че видният общественик предлага предучилищните възпитателни заведения да се наричат "забавачници", но по-късно се утвърждава названието "детски училища". В устава Драган Цанков поставя въпроса и за педагогическия персонал в забавачниците.

 Той смята, че предучилищните възпитателни заведения трябва да се управляват от директорки. В случай, че децата са повече от 80 да се назначи поддиректорки. За директорки трябва да се избират девойки или жени със специално образование, навършили 24 години, а за поддиректорки – навършили 20 години. Видният общественик предлага за нуждите на забавачниците да се подготвят учителски кадри, като за целта се открият пансиони, в които да се изучава теорията и практиката на предучилищното възпитание. Той оценява необходимостта от базови детски градини, в които да практикуват бъдещите детски учителки. Затова смята за необходимо във всяка епархия да се създаде образцова детска градина, наречена от него „забавачница-юрнек”.

 Радетелят на общественото предучилищно възпитание предлага и вариант за по-бързото решаване на въпроса за подготовката на педагогически кадри за предучилищните заведения. Той смята, че трябва да се създаде специална комисия, назначена от епархиалното училищно управление, която да провежда теоретични и практически изпити за учителска правоспособност. Кандидатките за тези изпити трябва да представят документи, които да съдържат информация за морала и професионалната им дейност през последните пет години. Теоретичните изпити се провеждат по свещена история, катехизис, писане, правописание, смятане, география, пеене и ръкоделие.

 Практическият изпит се състои в организиране на педагогическия процес един ден в забавачница. Успешно представилите се на изпитите получават удостоверение за учителска правоспособност. Според него в детските заведения трябва да работят жени, тъй като те са по-добри възпитателки. От изложеното става ясно, че Драган Цанков осъзнава необходимостта учителките в забавачниците да получават специална подготовка, но той разбира, че този проблем не може да се реши бързо. Затова предлага отначало това да стане с изпити за придобиване на учителска правоспособност.

 След Руско-турската война в нашата страна се създават условия за осъществяването на реформи в областта на образованието. В министерството се създава "Отдел на народното просвещение и духовните дела". За негов директор е назначен Марин Дринов, който е първият училищен законодател и основател на новата училищна система. Той изгражда своята просветна политика съобразно демократичните традиции на Възраждането. Полага изключителни грижи за възстановяване на дейността на училищата и повишаване на квалификацията на учителите. Отначало Марин Дринов предлага подготовката на учители за народните училища да се осъществява чрез временни педагогически курсове. Тази негова идея се реализира през 1879 г., когато изпраща окръжно до окръжните училищни инспектори, с което им възлага да открият временни педагогически курсове в един от градовете на всеки учебен окръг. Тази форма за усъвършенстване на педагогическите кадри не се оказва достатъчна, за да задоволи нуждите на българското училище от учители с по-широка професионална подготовка. По тази причина през 1881 г. се създават педагогически училища, в които се подготвят учителски кадри за училищата.

 Данни за съществуването на предучилищни възпитателни заведения в страната по това време не са открити. Една година по-късно от създаването у нас на педагогически училища се открива предучилищно възпитателно заведение, в което се подготвят първите детски учителки. Въпреки предложението на видния общественик Драган Цанков в предучилищните възпитателни заведения да работят жени, съратникът му – Никола Живков открива през 1882 г. в гр. Свищов детско заведение, наречено от него училище „Детинска мъдрост”. Преди това той създава детско училище и във Велес. Вероятно една от причините да се осъществи първи опит за професионална подготовка на детски учителки е откриването на педагогически училища в България. Никола Живков оценява нуждата учителите в детските училища даполучат предварителна подготовка, както и останалите учители. Той познава спецификата на педагогическия процес в предучилищните възпитателни заведения и затова не приема, че в тях трябва да работят лица, които нямат необходимата квалификация. В свищовското детско училище се записват 53 деца.

 Големият брой деца, желаещи да посещават детското учреждение, доказва интересът на българското общество към общественото предучилищно възпитание. От тях 16 плащат по 1 рубла, 6-8 по половин рубла, а останалите посещават безплатно забавачницата. За нейните нужди Никола Живков закупува Фрьобеловите дарове, играчки и чинове. Децата се възпитават от него и съпругата му. За тях се грижат още две „школски майки”. Тяхната дейност се ръководи от Никола Живков. Той ги запознава със спецификата на работата в детското заведение. Известна представа за учебно-възпитатения процес в училище „Детинска мъдрост” се получава от публикуваната във вестник „Славянин” програмана изпита, проведен с децата на 20 и 22 май 1884 г. В нея са включени игри с 2, 3 и 4 от „Фрьобеловите дарове”; образуване от тях на разнообразни фигурки; линейно рисуване; рецетиране на стихове; разказване на приказки; гимнастически упражнения; маршировка и извършване на опити.

 Педагогическият процес не се отличава съществено от този, организиран от видния немски педагог Фридрих Фрьобел в откритата от него детска градина в Германия. От това следва, че първите подготвени детски учителки в предучилищното заведении в гр. Свищов се обучават по Фрьобеловия метод, макар и модифициран от Никола Живков. Той публикува програмата на изпита, целейки с това дапривлече вниманието на обществеността. Той не крие, че желанието на персонала на детското заведение е да покани учители от региона, които след това да открият предучилищни заведения в своите населени места. Вероятно той е имал готовност да се заеме да ги подготви за работа с деца от предучилищна възраст. Създаването на предучилищни заведения обаче се затруднява преди всичко по финансови причини. Затова и радетелите на предучилищното възпитание търсят различни форми за тяхното осигуряване.

 Живков прави предложение до Народното събрание да бъдат отпуснати средства за детската градина в Свищов. Варненска, Шуменска и Свищовска община също настояват да им бъдат отпуснати суми. Народното събрание одобрява тази идея, но правителството на П. Каравелов не удовлетворява молбите им. По тази причина със създаването на детски училища се заемат предимно дружества и училищни настоятелства.

 Популярността, която получава свищовското училище „Детинска мъдрост” в страната е причина училищното настоятелство в гр. Варна да покани Никола Живков да открие детско училище в града. Вероятно принос за тази инициатива има и неговия брат – Георги Живков, който по това време е директор на Варненската девическа гимназия. През 1886 г. Никола Живков сключва договор с училищното настоятелство за три години, въз основа на който е не само учител, а и ръководител на забавачницата. В някои източници се посочва, че детското заведение във Варна е създадено през 1884 г., но по това време той е депутат в Народното събрание.

 Във Варна Никола Живков създава и второ предучилищно възпитателно заведение. Предполага се, че в него е назначена за учителка Мария Минкова, която през същата година е завършила Педагогическото училище в град Шумен. По същото това време учителка в едно от детските училища във Варна е и Ст. Генева. Откриването на втората детска градина в града става на 5 юни 1887 г. В нея са приети 30 деца на възраст от 3 до 6 години. „Кметът на града, спечелен напълно от Н. Живков за каузата, предвижда да се отчуждят две-три близки къщи за нуждите на детските училища”.

 Неговата инициатива остава нереализирана, тъй като се сменя общинската управа. Лошите битови условия в детските училища са причина те да бъдат закрити. Двете учителки М. Минкова и Ст. Генева, които Никола Живков обучава, по-късно са преместени в столицата. От изложеното следва, че той поставя началото на подготовката на детски учители у нас. Още докато е в Свищов Никола Живков написва първото ръководство за възпитателна работа с деца от ранна и предучилищна възраст. Сведения за него се появяват за първи път във вестник „Славянин” през 1883 г. В него се съобщава, че е под печат „особена книга”, която ще бъдепубликувана на 7-8 коли голям формат. Ръководството на Никола Живков в това съобщение е окачествено още и като „велик труд”.