Ако се съберат да живеят на едно място всички млади българи, които нито работят, нито учат, нито търсят работа, ще се роди още един град като Русе. Между 160 и 165 хил. българи до 24 години не правят нищо. Или всеки четвърти младеж безделничи. А от това икономиката ни губи до 2.5 млрд. лв. всяка година по изчисления на социалното министерство. Според друго изследване - на спортното министерство, 67% от българите във възрастовата група 15-29 г. не работят, не учат и не са в образователни курсове - имат свободно време, но не правят нищо. 60% от тях са роми.

 За да изведе на пазара на труда нищо неправещите млади българи или да ги върне в училище, социалното министерство назначава младежки медиатори. Те имат задачата да издирят връстниците си по кафенета, паркове и градинки и да ги убедят, че трябва да намерят препитание или да се върнат на училищния чин. Първите 35 "търсачи на безработни" вече започнаха работа, а до края на годината трябва да станат 100.

 142 млн. лв. национални и европейски пари са планирани за включване на "изгубената" за пазара на труда работна ръка в младежка възраст. Залага се на нови методи, а младежките медиатори са един от тях. Моделът е взет от успешен проект в Австрия - там младите се събирали по кафенетата, за да избягат от потискащата обстановка на офиса. Но Австрия е на светлинни години от нас. Като се знае ефективността на програмите за субсидирана заетост в България (42 на сто от младите не си намират работа след субсидирани работни места), успехът на тези мерки не е гарантиран.

Защо младежите не правят и не искат да правят нищо?

  Трудно е да се уловят комплексните причини защо тези млади хора не правят и не искат да правят нищо. Според заключенията на национално представително изследване на УНИЦЕФ отговорът може да се крие в профила им - повечето от тях са със средно или по-ниско образование, живеят предимно в малки населени места, повече от половината принадлежат към малцинствените етнически групи. Без образование, в село или малък град, в който така или иначе няма кой знае какви възможности за работа, липсата на перспектива е основен проблем. Липсата на мотивация, на убеждението на предните поколения, че образованието и трудът са ценност, са други съществени проблеми.

 Драматичното разминаване между очакванията и реалността на младите също е причина да не правят нищо. "Защо да им работя за 400 лв.?", пита риторично 21-годишният Александър. Той обаче не е типичният нищо неправещ младеж - учи в университет. Минал в задочна форма на обучение, защото лекциите и заверките му идвали в повече и за да има повече свободно време. Какво прави в свободното време? Нищо. Докато не се вдигне общото равнище на доходите, не може да се очаква ентусиазъм от всеки млад човек да започне работа, казва често и социалният министър Ивайло Калфин. По-високите доходи обаче не могат да се определят с министерско постановление, а са резултат от икономиката в страната. Според проучване на Българската стопанска камара младите мечтаят за заплата от 1500 лв., което е непостижимо за човек на прага на трудовата си кариера, освен ако не е ИТ специалист.

 5% от неактивните млади хора у нас са с висше образование, но предпочитат да си стоят вкъщи, защото не намират подходяща работа за нивото си или не са доволни от ниското заплащане, което им се предлага. 40% пък смятат, че не е тяхна работа да си намерят работа, а някой друг трябва да им я търси. Въпреки че това са поколения, родени почти изцяло след падането на комунистическия режим, фрапиращ е фактът, че цели 56% от тези млади хора живеят с представата, че "държавата е длъжна да им гарантира добър живот". Мерките за образование, които биха могли да измъкнат голяма част от тези млади хора, се подценяват, смятат експертите от УНИЦЕФ. Доказват го и резултатите - 47% от нищо неправещите са отпаднали рано от училище. Хората без образование са три пъти по-застрашени да попаднат в тази група, отколкото тези с висше. Естествено и семейството предопределя до голяма степен попадането или не в групата на бездействащите - в селата те са три пъти повече, отколкото в София, и два пъти повече, отколкото в областните градове.

 В изследването се появява още една интересна група - децата на имигрантите ни. На практика те нямат нужда да работят, защото родителите им в чужбина ги подсигуряват достатъчно добре финансово в опит да компенсират прекъснатата емоционална връзка, пише в проучването. Така хората, които издържат цели родове с трудолюбието си в странство, хранят безделието на най-младото си поколение.

ЧУЖДИЯТ ОПИТ

 Проблемът с мотивацията на младите съществува в редица страни. Във Великобритания към края на миналата година има 963 хил. младежи между 16 и 24 г., които не са в образование, заетост или обучение. Това са малко над 13% от младите в тази група. И по-малко от половината са си търсили работа (47%). Във Финландия през 2014 г. официалната статистика е преброила 64 хил. младежи в тази група. Във Франция са близо 2 млн. От тях около 900 хил. нямат никаква диплома. Кризата на пазара на труда там е влошила още повече ситуацията на младите.

 В опит да смекчи тежката ситуация с младежката безработица Брюксел създаде Младежката гаранция за 6 млрд. евро, според която всеки млад човек до 24 г. трябва да получи качествено предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж до 4 месеца, след като остане без препитание или напусне образование. Бездействието им струва повече - младите хора, които не работят, не учат и не се обучават, струват на ЕС 153 млрд. евро годишно под формата на пропуснати ползи, печалби и данъци според данни на съюза.

Източник: www.segabg.com