До 18 май, деня за матурите по български език и литература след 7. и 12. клас, остават по-малко от две седмици. Медиите предложиха обилна информация как МОН се готви да пребори „преписването" по време на предстоящите национални изпити в училище. Дума не стана обаче дали новият екип планира да повиши степента на обществено доверие в комисиите за проверка и оценка на писмените работи на учениците от националното външно оценяване след 7. клас (НВО) и от държавните зрелостни изпити след 12. клас (ДЗИ). Важно е, защото хлопването на вратичките към небрежното, неграмотното проверяване и користното оценяване на учениците е точно толкова важно, колкото задънването на каналите за изтичане на информация за изпитните задачи и за „приятелска" помощ при решаването им по време на изпити.

Каква е практика до днес?

 Комисиите за проверка и оценка на "малките" матури след 7. клас са регионални. Формират се и се оглавяват от експертите „предметници" в регионалните инспекторати на МОН. Тези експерти отговарят за нормативното организиране и провеждане на проверяването и оценяването, както и за срочното нормативно документиране на резултатите от изпитите. После организират огледа от деца и родители на проверените и оценени писмени работи. Всички правоспособни учители по съответния предмет имат право да се включат в регионалните комисии. Трябва да заявят желанието си писмено. Експертът предметник в РИ на МОН решава кои учители ще включи, ако желаещите са повече. Обемът на комисията зависи от регионалния випуск през съответната година. Няма регламент, но се планират титуляри и резерви, винаги може да се случи нещо неочаквано. Няма норма и за броя писмени работи, които всеки учител следва да прегледа и оцени. Практиката показва, че проверителите работят с различна скорост и имат различен капацитет. Обикновено балансът се постига естествено, следва се графикът, определен от министерството, и работата се свършва навреме, като резултатите се документират в нормативни протоколи.

Какви несъвършенства разпознавам в тази практика и как може да се преодолеят, ако има воля за по-качествено проверяване, по-сигурно и по-точно оценяване на ученическите постижения и за овладяване на възможно користно поведение?

 Не е безпроблемно, че комисиите за проверка и оценка се формират от експертите предметници и са отворени за всеки правоспособен учител. Учителите са пряко зависими от своя експерт "предметник". Работодатели са им директорите на училищата, но експертите проверяват и оценяват дали учителите спазват държавните нормативи. Експертът по български език - учителите по български език, експертът по математика - учителите по математика и т.н. Бележките и препоръките от протокола на експерта са задължителни и за проверения учител, и за неговия директор. Тази зависимост предпоставя възможност за користен натиск върху учителите проверители. Той може да бъде упражнен както чрез включване/невключване в комисия, така и за оценка на писмена работа.

Как може да се преодолее този недостатък на нормата?

 Лесно е. Достатъчно е да се направят две незначителни промени. Комисиите за проверка и оценка на писмени работи от "малките" и "големите" матури трябва да се формират и ръководят от организационни експерти. Те имат знания и умения за изпълнение на такива задачи. Консултирането по казуси, възникнали по време на проверката, да се организира чрез конферентна връзка в затворена онлайн група за проверителите по съответния предмет от цялата страна. Това ще даде възможност както за уеднаквяване на практиката в различните региони на страната, така и за мъдро балансиране на различни гледни точки в непрекъснат диалогов режим между съизмерими по компетентност професионалисти. Възможно е да се заложи и на всекидневни уебинари с включване на хабилитирани лица. Подобна организация ще донесе повече спокойствие за родители и деца, доколкото професионалните споровете няма да се водят през медии.

Защо е добре да има допълнително изискване към правоспособните учители, пожелали включване в комисии за проверка и оценка на матурите?

 Външното оценяване след 7. клас има две функции: да провери равнището на знанията и уменията и да подреди конкурентите за различните профилирани и професионални училища, т.е. то е и конкурс. За жури на конкурс се канят опитни специалисти. Те имат знанията, уменията и капацитета да бъдат точни и авторитетни оценители. Не може учител по български език , който пише Ц с ТС и то регулярно, да стане член на такава комисия. Той, първо, трябва да се дообразова, второ, да докаже, че е коригирал пропуските в подготовката си на специалист, и едва тогава да му доверят оценителство в национални проверки или държавни изпити. Въпросът как подобен „специалист" е получил диплома, не е предмет на този текст.

Кой и как да направи подбора на учителите проверители?

 Работата на всеки учител се оценява и документира в протоколи от проверки на експерта предметник. Той оценява доколко е нормативно и качествено изпълнението на учебната програма от всеки учител. Всяко училище архивира тези протоколи и може да предостави заверени копия. Така към обществената оценка на ученици и родители за работата на учителя ще се добавят нормативни документи, нужни на организационния експерт. Той ще бъде задължен да не включва в комисия чираци и калфи. Отговорността за състава на комисията ще се подели между експерта предметник, документирал своята оценка за работата на учителите в протоколи от нормативни инспекторски проверки; директора, предоставил заверени копия от тези протоколи, и организационния експерт, който въз основа на учителските желания и експертната оценка, потвърдена и от директора като официална и нормативна, ще прецени кои са майсторите с капацитет за отговорността на „член на жури".

Как да се избегне користното ударничество на отделни проверители?

 И това е лесно. Достатъчно е да се определи разумен лимит за брой проверени писмени работи и арбитрите да контролират отговорното отбелязване на ученическите грешки. Разпознаването е лесно - проверителите работят с различни цветове: червен за първия и зелен за втория. Арбитърът ползва черно. Какво се случва в националните комисии за проверка и оценка на писмените работи от матурите след 12. клас, да споделят тези, които са работили в такива. Дали новият екип на МОН ще разпознае и овладее посочените несъвършенства, зависи от компетентността, желанието и волята за професионална коректност и почтеност на отговорните администратори и от активната позиция на тези родители, за които е важно знанията и уменията на децата им да се оценят професионално, точно и почтено, а не неграмотно и тенденциозно. Време има! Трябват желание и воля за лесни крачки към по-високо качество и повече сигурност днес, за да продължим по-качествено и още по-сигурно утре.

Източник: www.webcafe.bg