Турия е малко село, притихнало сред меките склонове на Средна Гора, далеч от динамичното ни съвремие и хорската суета. Известно е като родното място на Димитър Чорбаджийски – Чудомир /1890 -1967 г./, в чието творчество оживява пъстрият свят на средногорци от началото на XX век. Въпреки трагичния край на живота му той е известен най-вече със своята жизненост и чувство за хумор, които намират израз в сатиричните му, актуални и в наши дни разкази за нравите на българина. Талантите му са многостранни. От млад показва заложби на художник и дори успява да специализира рисуване в Париж. След неговата смърт, домът му в Турия е обявен за музей. А малката къща, кацнала на селския мегдан се е превърнала в душата на селото и повод за гордост на турийци.

 Днешните обитатели на китното село не се отличават особено от техните предци, които населяват разказите и карикатурите на известния ни писател и художник. Ще откриете същите патриархални ценности, неустоим хумор, автентичен бит, фолклор и … гостоприемство. В това се убеждават и туристите – българи и чужденци, които попадат в този дивен природен кът. Хората от Турия знаят как да ви нагостят и забавляват ! Като начало, облечени в старовремските си носии, те ще ви посрещнат с музика и фанфари на селския площад. Домакините ще ви поканят да седнете на опнатата направо на мегдана софра, отрупана с вкусни средногорски специалитети. И ще ви разсмеят до сълзи с импровизираните си скечове и възстановки в духа на разказите на Чудомир.

 Жителите на селото са достойни наследници на Чудомир. Тук почти всеки пише стихове, пее, рисува или притежава самобитен актьорски талант. Затова в местното читалище целогодишно ври и кипи активен културен живот, а селските и религиозните празници се превръщат в спектакли, преливащи от багрите на средногорските носии и хапливия хумор на местните зевзеци. Турийци се гордеят със своите обичаи и с готовност ги демонстрират пред гостите си.

 „Обичаите, фолклора – при нас те са запазени в автентичния им вид, и затова казваме, че това е чистия и неподправен Чудомиров свят“ – обяснява разпалено леля Мара, която е най-дейната активистка в читалището. И изрежда „Коледуване, пролетните празници като лазаруване или пък Гергьовден, когато се връзват люлките под големия орех на селото и се пеят песни – всичко това все още го има при нас. На Сирни Заговезни пък имаме кукерски шествия, но нашите кукери се наричат „старци”.

 Най-голямата забележителност на литературното село е родната къща на Чудомир, която представя бита на средногорци от края на XIX началото на XX век. А прилежащата към къщата картинна галерия ще ви срещне с неповторимите персонажи, населили пъстрия Чудомиров свят. В селското читалище пък има интересна етнографска сбирка със старинни средногорски носии и предмети на бита. Друга забележителност на китното средногорско селце е църквата „Св. Димитър” от 1894 г., обявена за паметник на културата. Непременно се разходете по малката уличка край река Турийска и се насладете на стария каменен мост, огънат над нея като пролетна дъга.

 Селото си има и къща за гости, предлагаща уют и романтика сред живописната природа на Средна гора. Домакините ще ви нагостят с вкусни средногорски гозби. А в околностите са се ширнали красиви панорамни гледки към близките планински върхове. Има и чудесни пешеходни пътеки, една от които отвежда до разположеното на няколко километра село. В началото на юни пък е сезонът на розобера. На трапезата  неотменно присъства козе сирене, пуканки, ябълки, ошав, както и руп – типичен за този край мармалад от сини сливи. А за доброто настроение на турийци и гостите им допринася лютата гюловица, приготвена от рози в домашни условия, която се лее в изобилие по време на селските празници. Наздраве!

Източник: www.pateshestvia.net