Първома̀й се намира в Южна България, област Пловдив. До 1894 г. носи името Хаджѝ Елѐс, а до 1947 г. се казва Борѝсовград (преименуван е на цар Борис III по случай неговото рождение на 30 януари 1894 г.) Първомай се намира в област Пловдив и е в близост до областните градове Пловдив, Стара Загора и Хасково. Градът е административен център на община Първомай. Притежава развита лека промишленост.

 Население на град Първомай към края на 2015 г. – 12 533 жители. По данни на НСИ населението на града към 31 декември 2018 е 12 120 жители. Релефът е преобладаващо хълмисто-равнинен. Климатът е преходно-континентален с изявени температурни контрасти. Почвите са черноземни (смолници, канелено-горски, ливадно-алувиални). Територията на общината е бедна на полезни изкопаеми. Почвено-климатичните и хидроложки условия обуславят специализацията и развитието на производството на зеленчуци, технически култури, трайни насаждения и зърнени култури.

 През територията на община Първомай протичат реките Марица, Каялийка, Мечка и редица по малки рекички, които се вливат в тях. Има изградени два язовира от национално значение – „Брягово“ и „Езерово“, както и още тридесетина микроязовира, които гарантират необходимите количества вода за нуждите на селското стопанство и за развитието на воден и риболовен туризъм. Ценен воден ресурс са термалните минерални извори в селата Драгойново и Бяла река. Около водните обекти са разположени разнообразни широколистни гори.

 Най-старото документирано споменаване на град Първомай е от 1576 г. То е в регистъра на джелепкешаните в българските земи, изготвен от Джафер, кадията на Пазарджик. Сведенията за двата днешни квартала на град Първомай – Любеново и Дебър, съществували като самостоятелни селища до 1969 г., са още по-стари – Любеново се споменава в турски документи от 1488 и 1576 г. като Югуртчии, а Дебър е отбелязан като Кьой де Ени Мусулман от венецианския дипломат и учен Бенедето Рамберти през 1534 г.

 Според Музея на образованието в гр. Първомай първото училище е било изградено през 1836 г. Първи учител е поп Никола, който, освен обучението на учениците, извършва в училището и богослужения, църковни обреди – венчавки, кръщенета, опела. През 1849 г. е изграден и олтар, сградата е официално призната и осветена като църковен храм – запазената и до днес църква „Свети Димитър“.

 1873 г. се открива официално железопътната линия от Белово до Димитровград. Тя дава тласък на развитието на селището. Куриозът е, че ЖП-линията е трябвало да мине през село Дервент (дн. Дебър, квартал на града), но местните дервентци отклоняват предложението, за да не заглеждат пътниците жените им. Според други източници, първенец от Дервент подкупва австрийския инженер със 100 лири, за да промени трасето на жп линията. Логиката е, че влакът щял да плаши добитъка, а искрите от локомотива щели да палят посевите. За първи околийски управител през май 1879 г. е назначен Янко Копчев от Градина, тогава чирпанска околия. Назначен е и полицейски комисар, в града са разположени милиционерско-жандармерийски части – по същество въоръжените сили на Източна Румелия. Разкрит е и околийски съд (1879 г.)

 На 18 януари 1894 г. се ражда престолонаследникът княз Борис Търновски. По начинание на местните първенци е решено да се промени името на града от турското Хаджи Елес на българското Борисовград. Идеята е подкрепена след бурен митинг и молебен. Инициативата е приета от централната власт и е одобрена с указ на българския княз Фердинанд. Селището носи името Борисовград до 1945 г.

 Голяма част от борисовградчани и околните села служат в Десети пехотен родопски полк в Първа пехотна бригада на Осма пехотна тунджанска дивизия към Първа армия или Втора армия през различните войни.

 Борисовградчани през Балканската война в състава на полка участват в победите при с. Булдуркьой, с. Кадъркьой, с. Коюнлии, с. Юруш, при преминаването на придошлата р. Арда отблъскват 15 турски дружини, които ги атакуват. С бой завземат позициите на османската армия в Източния сектор около Одринската крепост. Дружина от полка участва в пленяването на 14-хилядния корпус на Явер паша на 15 ноември. На 27 януари 1913 г. в 5 ч. сутринта, при разместването на частите, турците предприемат атака срещу сектора и нахлуват в окопите на борисовградчани. Поручик Свраков повежда 1-ва рота на полка в контраатака на нож и отхвърля противника. Родопци атакуват през проходите и в 1:45 ч. на 13 март 1913 г. завладяват форта Айджи йолу, като борисовградчани, хасковлии и харманлийци са първите стъпили в Одринската крепост, което довежда до падането ѝ. Командващият войските в Източния сектор – ген. Георги Вазов, произнася репликата към частите на полка: „...Развълнуван до сълзи, аз им поблагодарих с прекъсващ от вълнение глас и им казвах: „Живейте, мои деца, целувам ви, славни герои!...“

 Трима души от Борисовград са доброволци от Македоно-Одринското опълчение. В Междусъюзническата война 10-и пехотен полк се сражава успешно срещу сръбските войски в състава на 4-та армия на ген. Ковачев в Македония, включително в голямата битка при Калиманци през юли 1913 г. Там 10-и пехотен полк успешно контраатакува сръбските войски и им нанася тежко поражение.

 По време на Първата световна война борисовградчани са мобилизирани отново в 8-а пехотна дивизия. Те превземат крепостта Ниш на 24 октомври 1915 г. След това се сражават в Македония, включително на завоя на р. Черна, където през есента на 1916 г. нанасят нови тежки поражения на настъпващите сръбски войски. През 1917 – 1918 г. борисовградчани защитават фронта на Добро поле. През септември 1918 г. 10-и Родопски полк успява да отрази многочислените атаки на сръбските и френски войски. Отстъпва позициите си след героична отбрана, като губи 70% от личния състав.

 На 1 май 1945 г. на специален митинг градът е прекръстен на Първомай. Д-р Георги Славчев дава идеята. На 5 май 1945 г. излиза заповед №9159 за преименуването на града. Има идея от софийските политици да бъде наречен Равниград. Местните партийни лидери Мильо Гаделев и Иван Чуков обаче успяват да защитят предложението на доктора. Това е третото селище в България, носещо името на 1 май след село Първомай, Петричко, и село Първомайци, Горнооряховско. Двата опита за възвръщане на старото име на града след 1989 г. се провалят поради широкото неодоборение на идеята сред гражданите, свикнали с новото име.

 Градската забележителност: Кулата на Ангел войвода, намираща се в райoна на Първомай има интересна архитектура и е свързана с известния хайдут Ангел войвода. Кулата има три етажа. Долните два са изработени изцяло от камък и имат тесни прозорци, предназначени за отбранителни цели, докато горния етаж е дървена конструкция с четири стаи, предназначени за обитаване. Ангел войвода е основен дарител и инициатор за изграждането на единствения български манастир, построен през османското владичество - основания през 1856 г. Араповски манастир Св. Неделя.