Веднъж при Руми дошла една жена, която живеела в съседство и довела със себе си своя малък син.
- Не знам какво да правя, Руми – казала тя. – Опитах всички способи вече, но детето не ме слуша. То продължава да яде прекалено много захар! Моля Ви, кажете му, че това не е хубаво. Той ще Ви послуша, защото изпитва силно уважение към Вас.
Руми погледнал детето, видял доверието, което се четяло в очите му и казал:
- Елате след три седмици.
Жената изпаднала в пълно недоумение. Та това е толкова просто нещо! Защо този просветен човек не каза на сина и, че просто не трябва да яде захар!
Неразбираемо... Толкова много хора от далечни страни идвали при Руми и той веднага им помагал да решат много по-сериозни проблеми. Но какво да се прави – тя отново послушно дошла при него след три седмици. Руми отново погледнал към детето и казал:
- Елате пак след три седмици.
Тук жената вече не се стърпяла и се осмелила да попита какво става. Но Руми само повторил думите си. Когато дошли при мъдреца за трети път, Руми казал на момчето:
- Синко, послушай моя съвет. Не яж много захар! Това е вредно за здравето.
- Щом Вие ме съветвате – отговорило момчето, - аз повече няма да ям много захар.
Майката помолила детето да я изчака на улицата. А когато то излязло, тя попитала Руми защо той не дал съвета още при първата им среща - та да изречеш тези няколко думи е толкова просто! И тогава Руми си признал, че самият той винаги е обичал да яде захар и преди да даде своя съвет, се наложило сам да се избави от тази слабост. Първо решил, че три седмици ще му стигнат за това, но сбъркал...
За да има правото да каже на детето „Синко, не яж много захар. Това е вредно за здравето”, мъдрецът шест седмици се е борил със самия себе си и със своята слабост към сладкото.
Превод от руски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев
Източник: www.nashideti.site