Нищо, че не блести със запазена архитектура или с възрожденски чар!  Самоков е пълен с изненади! Сгушен в подстъпите на Рила, невзрачният градец е пропит с история. И ако човек прояви любопитство би могъл да се запознае с неговите забележителности, да обогати общата си култура и да се убеди, че където и да отиде в България, винаги ще открие нещо интересно и красиво, което да осмисли пътуването му!

 Самоков е известен не само със своите вкусни картофи, които се отглеждат в изобилие в околностите! Въпросният кореноплоден вид е внесен от Гърция през 1835 г. от видния местен възрожденец Димитър Смрикаров.Но консервативните самоковци отхвърлят  чуждоземния продукт с думите „Оно е отровно“. След организиране на масова дегустация на варени картофи в града, народът реагира с думите :“Много са арни, брамбойките, ке ги садиме !“- твърдят историческите източници.

 Самоков е град на скиорите, което е разбираемо предвид близостта му до ски пистите на Рила. Тук е роден един от най-успешните български скиори на всички времена Петър Попангелов – многократен носител на световни отличия в алпийски дисциплини, който прослави България зад граници. За да продължат делото  на видния самоковец,  учениците от 1 до 12 клас от община Самоков имат право да ползват безплатно всички писти на „Боровец“.

 Вероятно знаете и за Самоковската художествена школа,  възникнала в края на 18 век.  Самоковските зографи, гравьори, иконописци и резбари създали уникални шедьоври по стените на църкви и манастири из цяла България. Сред най-видните представители на Самоковската школа са Захарий Зограф и баща му Христо Димитров, който всъщност е основател на школата.

 В миналото Самоков  бил проспериращ град с богато и образовано население. През 19 век градът бележи бурен икономически разцвет. Появяват се първите големи фабрики и предприятия. Полагат се и основите на българския печат с излизането на списание „Любословие“  и пр.  От тази епоха са останали няколко красиви сгради, които напомнят за вкуса и културата на някогашните им стопани.  Но най-интересният паметник от миналото, поне според мен, се намира в покрайнините на града по пътя за Боровец.

 Църквата „Рождество Богородично“ е вкопана в земята и едва от няколко години е отворена за посещения. Предполага се, че е била построена на мястото на християнска базилика от 5 век, а през 12-13 век е била възобновена като гробищна църква. Според легендата Бельовата църква била издигната от болярина Бельо, затова е кръстена на него. Съдейки по многобройните гробове на монаси, открити в църковния некропол през Средновековието на това място е съществувал манастир.

 В средата на 17 век обаче Бельовата църква е затрупана с пръст –  вероятно за да бъде защитена от набезите на турците. В продължение на десетилетия храмът бил скрит под земята, далеч от хорските погледи и сърца, а на покрива му израснал самотен бряст. Чак в средата на 19 век хората изровили и възстановили църквичката. Стените й грейнали с нови изящни стенописи – дело на талантливи самоковски зографи. В Бельова църква са погребани мощите на Свети Симеон Самоковски – патрон на града. Предполага се, че  мястото притежава чудодейни сили. В двора на манастира има аязмо – малък кладенец със светена вода, ремонтиран наскоро.  Векове наред тук се стичали хора, за да лекуват болежките си или да кръщават децата си.

 Името на Самоков се свързва с развитието на  железодобивната индустрия и масовото използване на огромните механични чукове за добив на желязо или т.нар. „Самокóви“ /думата идва от само-кове!/. Районът изобилствал с желязна руда, водни потоци, гори за въглища и дърва и пр. Всъщност железодобивът бил  основният местен поминък от Средновековието та чак до Освобождението. Благодарение на него самоковци се замогват, а  културата и изкуството в града процъфтяват.

 Самоков е бил един от основните производители на метал в рамките на Османската империя. Самоковското желязо добива славата на най-качественото в Ориента и е било предпочитано пред шведското. Преди време общината решава да създаде възстановка на действащ модел на самокóв с идеята да зарадва туристите. Обектът е разположен на пътя свързващ Самоков с Боровец. Обектът работи по предварителна заявка, така че обикновено е затворен. Но човек може да разгледа отвън съоръжението и да добие бегла представа какво е представлявало.

 Това тихо и свято място, целунато от безвремието се намира на стръмна уличка в самия град.  Светата обител е с над 200-годишна история. Тук може да разгледате икони, рисувани от местни зографи, в т.ч. и от Захарий Зограф. Преди години посетих манастира и имах удоволствието да разговарям с игуменката – сестра Пелагия. Още за манастира и впечатленията ми ще разберете от публикацията: Живот в молитва – Самоковския манастир 

 До Освобождението в града е имало 12 джамии. Предполага се, че те са били издигнати на мястото на християнски храмове. Вероятно такъв е случаят и с единствената оцеляла до нас Байракли джамия. Тя е разположена в центъра на Самоков и е много стара. Последното й преустройство е от 19 в.. Изградена е от български майстори и е изписана от местни зографи. Експерти нареждат фантастичните й стенописи до най-високите постижения на Самоковската художествена школа.  В наши дни Байракли джамия е действащ музей.

 Байракли джамия е единствената оцеляла до наши дни в града. Джамията е обявена за паметник на културата. Красивата "Чадър чешма" е разположената в близост „Чадър чешма“. Изписана е цялата  с характерните за Самоковската школа пера и цветя. Прилича ми на изящно украшение от порцелан, въпреки че е от бял мрамор. Според местните, който пие от водите й, ще се венчае за онзи, когото най-силно желае.

 Самоков разполага с чудна ледена пързалка. Именно тя беше причината за нашето неделно бягство в полите на Рила.  През зимата тук  гъмжи от народ. Обикновено в началото на месец декември общината монтира пързалката на централния градски площад и открива сезона с 3Д шоу! Ледената пързалка е добре поддържана, вечерно време се осветява и работи докато има желаещи да се плъзгат по леда. В града има изградена и ски щанца /наклонена площадка за ски скокове/, която  наскоро бе обновена и посреща скиори от цялата страна,  желаещи да усъвършенстват техниката си. Там всеки може да „репетира на сухо“ преди да се пробва по пистите в  близките Боровец или Мальовица.

 Самоковци се гордеят с Голямата чешма, разположена в центъра на града близо до читалището. Тя е от 1660 г. и се отличава с богатата си каменна пластика. През 19 век това било една от десетките обществени чешми в града, а Константин Иречек определил архитектурата й като … мавританска. Има поверие, че който пие от чучурите й, ще остане завинаги в града.

Захарий Зограф и любимата му Християния, изобразена от самия него някъде към 1840 г.

 Не успях да видя и изложбата, посветена на Захарий Зограф с негови творби, лични предмети, както и … надгробната плоча на Християния – съпругата на брат му. Младият зограф бил безнадеждно влюбен в красивата си снаха от знатен род. Но не става ясно дали са имали греховна връзка или платоническа любов. През 1853 г. в Самоков пламва епидемия от тиф, която покосява и неговата обичана Християния. Малко преди тя да почине, Захари я целува – за пръв и последен път /или може би?/  и така се заразява и той. Две седмици по-късно най-талантливият ни възрожденски художник си отива от този свят. Днес неговият паметник краси  двора на историческия музей.

 Община Самоков е положила специални грижи, за да възстанови някои старинни къщи с красива архитектура. Такъв е случаят  със сградата на читалището „Отец Паисий“, проектирана в началото на 20 век, като театър. Читалището е прясно ремонтирано. Боядисано е /незнайно защо/ в тъмно зелено и е украсено с бакър. В града има интересни църкви с великолепни стенописи, дело на самоковски зографи. Няколко етнографски къщи  са превърнати в музеи. Като Сарафската къща, например ! Ала и тя ни посрещна със заключена порта. Иначе из целия Самоков са разположени указателни табели и пана със снимки с описания на местните забележителности. Ще откриете и много паметници на изтъкнати местни общественици и герои.

 В сърцето на града си провират път водите на река Искър. А на единия й бряг е обособен чисто нов много красив градски парк с различни атракциони, детски кътове, беседки, заведения и пр. И накъдето и да се извърнеш, погледът среща магнетични планински гледки. Самоков е изходен пункт за пешеходни преходи сред гънките на Рила. А най-популярната еко пътека в района е „Бели Искър“. Тя  е на 9 км. от града и отвежда до най-съкровените кътчета на планината.

Източник: www.pateshestvia.net