+ Предложи публикация
17.05.2015

Прилики и разлики между шефа, офиса, домът ми и собственото ми дете

  Тове Стакестад е работеща майка на 4 деца. Нейната мисия е да окуражава майките да се наслаждават на всяка минута, прекарана с децата им – дори на най-уморителните и вбесяващи моменти. Преди няколко дни се върнах у дома след дълъг работен ден. Независимо от това колко обичаш работата си, да си работеща майка, е доста трудно. И като всяко трудно нещо е добре да се опиташ да откриеш добрите му страни. Така че ето моите причини да харесвам повече шефа и офиса си, отколкото домът си и собственото ми дете.

  • Шефът ми не плаче пред тоалетната, докато съм в нея.
  • Шефът ми не бърше изваденото от носа си по дрехите ми.
  • Когато започна да попълвам документи, шефът ми не нахлува в стаята с кутия с моливи в ръце и не настоява и той да работи с мен. Върху същите листове с цветни моливи.
  • Обедната почивка в офиса е спокойна и приятна, защото шефът ми не бърка с немити ръце в чинията ми и не хвърля храна по земята.
  • Когато шефът ми изпадне в ярост, не е необходимо да го прегръщам и да му пея „Зайченцето бяло“ около 50 пъти, докато се успокои.
  • В офиса успявам да си свърша работата спокойно и навреме, защото шефът ми не идва през 5 минути, за да гледа клипчета в YouTube на компютъра ми.
  • Шефът ми плаща заплата, докато детето не ми дава дори от солетите си. Всъщност всичко МОЕ е НЕГОВО, веднага!
  • Следобедите в офиса са много релаксиращи, защото шефът ми никога не се съпротивлява, ако го налегне следобедна дрямка.
  • Офисът е едно сравнително безопасно място, защото шефът ми не щипе, не дере и не хапе.
  • Шефът ми не настоява да бяга из офиса само по гащи и с любимата си зимна шапка на главата (слава богу!).
  • Шефът ми не оповестява високо и ясно идването на звук или мирис от някое свое отверстие, както и не изпада в бурен смях след издаването им.
  • Рядко се налага да напомням на шефа си ДА СПРЕ ДА КРЕЩИ!
  • Детето ми настоява да е абсолютно голо, когато ходи до тоалетна. Шефът ми няма тази особеност (отново слава богу!).
  • Офисът ни е заобиколен от разкошни храсти и доколкото знам, шефът ми не изпитва нужда да ги „полива“. Синът ми, от друга страна, смята, че е негов обществен дълг да „освежава“ всяко живо растение, което срещне по пътя си.
  • Влизането в колата с шефа ми, когато отиваме на среща, е лесно. Той дори закопчава колана си сам. Понякога си мисля, че сигурно ще е по-лесно да напъхам жива хлъзгава сьомга в детското столче, отколкото сина си.
  • Шефът ми не се крие зад полата ми, когато се срещаме с нови клиенти.
  • Понякога ми се струва невероятно, че мога да прекарам цял ден в офиса, без някой да ме информира с драматичен глас, че го сърби на необичайно място... Вкъщи това е постоянно и неизбежно.
  • Шефът ми никога не тропа с крак по пода, крещейки: „Не! Аз сам!“, и не настоява да прави всичко без чужда помощ. Макар че, като се замисля, това би внесло приятно разнообразие в офиса.
  • Изненадващо е, но шефът ми никога не идва с разменени обувки на краката си.
  • След 9 години в една и съща фирма мога да потвърдя със сигурност, че никога не ми се е случвало някой да пищи отчаяно за помощ от съседната стая без абсолютно никаква причина. Да не говорим, че никога не съм чувала репликата: "Готов съм. Кой ще ми избърше дупето?"

Източник: www.cliverbook.net

Оценка 4.83 от 36 гласували
Създайте профил в УЧИТЕЛИ БГ - сайтът с най-много запитвания за уроци и курсове.
Регистрирайте се като:
Учител Треньор Детегледачка Детски психолог
Школа Училище Занималня Спортен клуб Детска градина, ясла Детски клуб, център
Родител / Обучаем


Създайте Ваш профил в сайта УЧИТЕЛИ БГ - над 150 000 родители и обучаеми на месец търсят индивидуални или групови уроци    Регистрирай се
Учители БГ използва бисквитки РАЗБРАХ