Името на Диана Петрова не е непознато на почитателите на добрата литература- тя е автор на три романа и две книги с приказки и създател на сайта „Подари ми приказка“.  От няколко дни на пазара е и третата ѝ книга – „Приказки за цялото семейство“.

 Диана Петрова пише приказки съвременни деца и модерни родители, някои от тях в школата на приказкотерапията. Двете ѝ книги с приказки „Двойната планета“ (книга за осиновени и техните осиновители) и „Мъдри приказки“ включват истории, които се четат както с голямо удоволствие от читатели във всички възрасти, така и с терапевтични цели в няколко организации, сред които Асоциация за осиновени и осиновители, Институт по позитивна психотерапия, Фондация С-Ивенна, Център за приобщаващо образование и др. „Мъдри приказки за деца и родители“  излиза за първи път през 2011 – първата книга за приказкотерапия, създадена от български автор. Поради големия читателски интерес в началото на март 2016 „Мъдри приказки“ претърпя второ издание и отново може да се намери в книжарниците.

 Новата книга на Диана Петрова излиза в навечерието на Международния ден на детето 1-ви юни. „Приказки за цялото семейство“ е не просто колекция от вълшебни истории, тя е книга за малките вълшебства в живота на всеки от нас. За истинските приятелства и обичта на родителите, за раждането и загубата на любим човек, за съхранените копнежи и дори за игрите – и с топка, и с таблет. Също както и в „Мъдри приказки“ историите в „Приказки за цялото семейство“ са създадени с много любов и разбиране по най-добрите практики в школата на приказкотерапията. Приказкотерапията е специфична школа на библиотерапията. Тя използва система от разказвачески похвати и четене, чрез която подтиква децата към растеж и размисъл, за да се справят с ежедневните предизвикателства, и помага на родителите в отглеждането и възпитанието на деца през XXI век. С приказките си Диана Петрова атакува директно тези проблеми.

 Потенциалът на приказкотерапията не остава незабелязан от добрите педагози в България – Диана Петрова е един от най-често канените за срещи с деца автори на издателство „Софтпрес“. При тези среща тя не просто чете вече написани приказки, а обсъжда техния смисъл с децата, вслушва се в идеите и тълкуванията им, помага им сами да започнат да създават вълшебни истории, разкази и приказки. Изкусното перо на Диана Петрова пренася ежедневните въпроси в приказното царство и ги превръща в житейски уроци без нравоучения. За децата тези приказки са огледало, в което откриват себе си и опознават околния свят. За родителите са кладенец, от който черпят, когато имат нужда от подкрепа в най-голямото приключение – да отгледат човек.

 „Приказки за цялото семейство“ е книга за всеки в семейството и може да се чете от малки и големи. За предпочитане заедно.

„Телевизия” – Диана Петрова

 Беше неделя и бяха обявили, че в този ден ще повтарят всички серии от филмчето на Антон. Той остави уроците си и легна на дивана да гледа. В десет сутринта дойде приятел да го извика да играят навън. Антон му отказа и отново се върна при телевизора. В единайсет майка му предложи да отидат заедно на кино. Но Антон не искаше да се отделя от любимия си филм и предпочете да отложат за следващата седмица. В дванайсет трябваше да обядват, но Антон излъга майка си, че не е гладен, защото сутринта изял две филии, докато тя се къпела.

 В един часа по Скайп му се обади Ива от съседния блок. Двамата обичаха да си говорят по Скайп и да играят на думи. Но Антон не й отговори, защото тъкмо излъчваха най-интересната серия. Щеше да му се разсърди – така правят момичетата. Но как да се отдели от любимия си филм? В два часа баща му предложи да го заведе в зоологическата градина. Беше есен, а слънцето припичаше срамежливо в следобедните часове. Антон не пожела и отново обърна поглед към телевизора.

 Трябваше да спи от три до четири, но не го направи и докато родителите му си почиваха в другата стая, той тайно се промуши в кухнята и отново се залепи за телевизора. В пет, когато леля му с двамата му братовчеди дойдоха на следобеден чай, Антон не мръдна от дивана. Братовчедите му играха на криеница и на карти, но Антон продължаваше да гледа телевизия. В седем, когато и последната серия завърши, той най-сетне си отдъхна и отиде при гостите. Те обаче вече се канеха да тръгват, а Антон умираше от глад. Нахрани се и трябваше да сяда да научи уроците си. Уморен от дългото гледане, той примигваше над отворените учебници и неусетно задряма на бюрото. Когато се събуди на следващия ден, беше с пижама и в леглото си. Родителите му го бяха пренесли, облекли и завили.

 Антон се замисли за отминалия ден. Не беше научил уроците си, не беше играл с приятелите си, не беше излязъл с родителите си, не обърна внимание на любимите си братовчеди и дори Ива му се разсърди. Отиде в кухнята, а изгасеният телевизор сякаш му се блещеше. Този телевизор не помръдваше, не играеше и не си говореше с него. Само грабеше ли, грабеше от прекрасния неделен ден!

Издателство: Софтпрес