+ Предложи публикация
02.01.2017

Приказка за Старата и Новата година

  В нощта преди идването на Новата година земята е покрита с бяла снежна покривка. Горе на небето трепкат звезди, а долу блести снегът. Светло е като ден. Надалече се виждат черните сенки на дърветата. Сегиз-тогиз от близкото село се чува кучешки лай. Там хората спят и сънуват утрешния радостен празник.

 Към полунощ, малко преди да звънне дванадесетия час, накрай селото излезе стара жена. Тя беше висока, суха и прегърбена. За да не падне от слабост, се подпираше с патеричка. Облечена беше в дрипи. От главата й се спущаха бели коси. Тя крачеше, спираше се от време на време и гледаше напред, сякаш чакаше някого. След миг нещо профуча пред нея. На близкото дърво кацна бухал.

– Буху! Буху! – рече бухалът. – Какво? Заминаваш ли? Заминаваш ли?
– Заминавам – отвърна бабичката. И после попита: – А къде е сестра ми? Иде ли вече?
– Иде! – избуха бухалът. – Погледни напред. Ей там, хе-е-е!

 Бабичката погледна. Далеч по равния сняг се мяркаше светлина. Светлината идеше все по-близо и по-близо. Бабичката се спря. Срещу нея профуча шейна, возена от два елена. В шейната седеше млада, хубава жена. На главата й светеше корона. Златошита шуба подкрепяше русите й коси. Жената съзря бабичката и дръпна юздите на елените. Шейната спря.

– Коя си ти? – попита младата жена.
– Аз съм тази, която ти ще бъдеш след дванадесет месеца – тихо отвърна бабичката.
– Ах, сестро, мила! – извика младата жена – Ти ли си? Колко си остаряла, сестрице!
– Не се чуди: и ти ще остарееш като мене – отвърна бабичката. – Така ни е отсъдено – само дванадесет месеца да живеем. Лани и аз бях като тебе. Помниш ли? Но тук има много нещастни хора. Трябваше да им помогна. С короната си купих хляб за гладните. Затова главата ми е открита. Облякох голите с царската си дреха – и ето ме в дрипи. Изтрих сълзите им с русите си коси – и косите ми от скръб побеляха. Сега съм бедна и стара. Безсилна съм вече. Върви, сестрице, бързай! Отнеси радост на хората – те те чакат. Дано благослови Господ пътя ти. Бабичката млъкна.

– Буху! Буху! – обади се пак бухалът. – Да вървим ли
– Да вървим! – повтори бабичката и закрета из дълбокия сняг.

 А младата жена вдигна юздата, припнаха пак елените и шейната се понесе напред. Скоро откъм селото екнаха радостни викове. Децата със сурвакници в ръце посрещнаха светлата гостенка – Новата година.

Автор: Георги Райчев, 1932 г.

Оценка 4.87 от 30 гласували
Създайте профил в УЧИТЕЛИ БГ - сайтът с най-много запитвания за уроци и курсове.
Регистрирайте се като:
Учител Треньор Детегледачка Детски психолог
Школа Училище Занималня Спортен клуб Детска градина, ясла Детски клуб, център
Родител / Обучаем


Създайте Ваш профил в сайта УЧИТЕЛИ БГ - над 150 000 родители и обучаеми на месец търсят индивидуални или групови уроци    Регистрирай се
Последно търсени:
Салса танцово студио
София Танго
Йога упражнения за отслабване
Курсове Пиано Варна
Испански за начинаещи
Психология курсове
Школа по Пиано за начинаещи
Спортни танци за деца Бургас
Немски за начинаещи
Думи на Английски език
Уроци за ученици Математика
Текстове на Английски език
Алтернативна История
Школа Модерни танци Русе
Пилатес за мъже
Народни танци Варна македонски дом
Индивидуални уроци по Немски език Пловдив
Курсове за Фризьор Бургас
История за 11 клас
История 9 клас
Частен учител по Английски език София
Английски език първо ниво
Индивидуални уроци по Английски Варна
Оперативно Счетоводство
Хип Хоп танци за начинаещи
Тренировки по Бокс Бургас
Сугестопедия Английски език
Примерни тестове по География
Частна детска градина София Дружба 2
Курсове по Турски
Курс по Финанси и Счетоводство
Обзавеждане на детски градини
Учители БГ използва бисквитки РАЗБРАХ