+ Предложи публикация
19.12.2015

През Декември светът е друг...

  По това време на годината се обръщаме назад, за да погледнем дали се е случило нещо съществено през годината. Дали има какво да запомним. Дали има нови хора в живота ни. Дали разочарованията са били повече, или пък прекрасните моменти. И се питаме какво можем да очакваме през следващата. Има ли чудеса и ако има, колко често се случват? Как трябва да ги заслужим? Кой ги прави или те зависят единствено от нас самите?... Може би чудесата ще да са онези малки нещица, които приемаме за даденост. Тези, които съпровождат всеки един наш ден. Или пък се случват така, че по някаква причина ги подминаваме и дори не ги забелязваме! Може би чудеса са всички онези неща, които ни се случват и сгряват душата ни в студените зимни дни и нощи... Всъщност чудеса се случват не само по Коледа. Те са във всяко покълнало семенце. В разлистващото дърво. В изгряващото слънце. В детските очи. Дори това, че дишаме е чудо. Те са всички онези дребни нещица, с които сме привикнали. Които обикновено не ни правят впечатление. Но през Декември и светът е друг. По това време на годината витае празничният дух и прави сетивата ни по-осезаеми. Настроенията ни – по-позитивни. И тогава чувствата и емоциите ни започват да вибрират с честотите на всички, случващи се хубави неща.

 През Декември съм завръщане... тихичко и на пръсти,.. далеч в детството, когато весело се суетях около гозбите на баба и търпеливо се учех да свивам сармичките, а тя се усмихваше гордо. Когато заслушана в къкренето на чайника, очаквах канелените сладки да се опекат. Когато със сестра ми тайничко надничахме в кутията с играчки за елхата. Когато баба ми плетеше ръкавички, а тате стягаше шейната... Връщам се в годините. Изброявам ги наум. Спомени нахлуват вглавата ми. Някои предизвикват усмивки. Други изписват на лицето ми тъга. Но нали всичко е отминало,.. остават дълбоко в сърцето ми и са само мои. Всяка изминала година е частица от пътя, който съм извървяла. Истина от мен. И всяка една носи обещание. Някои вече сбъднати. Други, останали някъде там в далечината и очакващи сбъдване. Дано!

 През Декември съм обич, намерена в малка вълшебна кутийка. В светлинките на коледните лампички. В уханието на канела и джинджифил. В запалените свещи. В пукащите дръвца на камината. В падащите снежинки. И в дългите декемврийски нощи. Обичам това време на годината. Защото Декември е празник. Защото Светът е в очакване на Бъдната вечер. Защото най-хубавото на Декември са приготвените с любов гозби, ошава, паричката на питата, бъдника в камината, усмивките на децата. И любимите хора до теб.
Защото по Коледа стават чудеса. Вярвам в тях... и си ги пожелавам...
През Декември съм любов...

Автор: Darini - Дафи Тодорова

Източник: www.darini-poezia.blogspot.bg

Оценка 4.87 от 30 гласували
Създайте профил в УЧИТЕЛИ БГ - сайтът с най-много запитвания за уроци и курсове.
Регистрирайте се като:
Учител Треньор Детегледачка Детски психолог
Школа Училище Занималня Спортен клуб Детска градина, ясла Детски клуб, център
Родител / Обучаем


Създайте Ваш профил в сайта УЧИТЕЛИ БГ - над 150 000 родители и обучаеми на месец търсят индивидуални или групови уроци    Регистрирай се
Учители БГ използва бисквитки РАЗБРАХ