Как се трупа умора?

 Има много причини, които могат да бъдат посочени във връзка с натрупването на умора у учениците. Важен фактор е например как семейството на детето интерпретира обучението и начина по който то ще се осъществява. Умора се натрупва при деца, които живеят в контекст на постоянни изисквания за развитие и постигане на цели - деца, които са с уплътнено свободно време и ангажименти, които развиват интелекта и уменията, но стопират развитието на уникалната за детството креативност.

 Друг фактор за натрупване на умора в българските ученици е академично ориентираното образование в началните и средните училища. Tеоретичната подготовка е в тотален превес за сметка на преживелищният опит и практическото обучение. Почти никаква част от училищните дейности не засяга развитието и стимулирането на емоционалната интелигентност при децата. Да разбираш собствените си чувства, чувствата на другите и да ги зачиташ, умението да се прави избор, умението да се откажеш не е обект на българското образование.

За да говорим по тази тема е необходимо да погледнем цялостният контекст на българското общество.

 Процесите, които протичат в него се отразяват и на децата. Тези процеси са свързани с бавната промяна и нормализиране на ценностите в една посткомунистическа държава, каквато е България. Травматичността, с която са натоварени възрастните в това общество, много често ги прави безсилни да заемат позицията на зрялост, на родител, на учител и изобщо на възрастен. Не се говори за тази травматичност и това засилва негативите от нея. По същия начин не се говори и за травматичността, която преживяват в живота си някои деца. Когато едно дете е жертва, независимо в каква ситуация, неговата психика е ангажирана да обработва, интегрира и да се справя с преживяванията и емоциите си. Тези деца често нямат ресурс да се обучават докато не се обърне внимание на травмата. За тях училището се явява нещо в повече.

Какъв е ефектът?

 При претоварването с информация, изисквания и натрупването на умора децата могат да развият различни психични и соматични симптоми. Тук трябва да се отбележи, че за съжаление те често са неразпознаваеми от педагозите и родителите и биват интерпретирани като мързел, агресия, неморално поведение. Проявите могат да бъдат различни и да се наблюдават във всички сфери на живота на ученика. Не биха могли да се посочат конкретни специфични симптоми, но могат да включват прояви като проблеми със съня, храненето, отношенията с родителите, самоизолирането, влошаване на училищния успех, намаляване на възможностите за запомняне и концентрация, апатия, агресия и др.

Колко сериозен е проблемът?

 Трудно е да се обобщи честотата на проблема, защото той не се проявява в чист вид. Има родители, които търсят консултация заради притеснително според тях поведение на детето им. Често тези родители са положили много усилия детето им да получава "елитно" образование, понякога в чужбина от 12-13-годишна възраст. Симптомите, които проявяват децата са резултат от цялостната среда - семейна и обществена, от подготовката на педагозите, от степента им на автономност като специалисти. Моите наблюдения са, че съществува зависимост между развитието на общността, на семейството, образователната система и поведенческите прояви на децата.

 Детското поведение, детските симптоми винаги имат дълбоки и сериозни причини, говорят за нужди на детето, на които възрастните не са могли да отговорят. Тези нужди могат да са различни и свързани с чувството че си обичан, да отразяват качеството на свързване между детето и значимите възрастни, да показват необходимостта да бъдат поставени граници. Невъзможността на възрастния да постави граници е увреждаща за децата, както и поставянето на твърди, ригидни и непроменияеми с контекста граници.

Има ли решение?

 Да се решат проблемите с нарастващата преумора при децата не е достатъчно да се изредят ефективни начини за почивка. Най-ефективната превенция е как възрастните се справят с ролята си на родител, на педагог, как си сътрудничат помежду си, заемайки тези роли. Моите наблюдения са, че партньорството между родители и учители в българските училища е на ниво декларативност, а на практика липсва. Нивото на сътрудничество между социалните служби и училището също има много да се развива. Липсата на комуникация между възрастните пряко натоварва децата, защото те трябва да се справят с последиците и хаоса от липсата на здраво взаимодействие между възрастните (родители, учители, други специалисти) в живота им. Децата със социални и семейни проблеми често стават аутсайдери и жертви в образователната система, където е възможно много дълго време да не бъдат разпознати нуждите им.

 Да не подценяваме и трудната ситуация в която работят педагозите в България. Самите учители са притиснати да спазват програми и алгоритми, в които професионално не вярват и които често са изработени от теоретично подготвени кадри, без реален учителски опит. Когато учителят е в ситуация на принуда, претоварване, неадекватно управление, това няма как да не натовари и децата в училището. Така че начините за превенция са развитие на възрастните, разбиране на детските нужди, зачитане и прриоритет на мнението на практикуващите педагози и ограничаване на влиянието на теоретично и административно подготвените специалисти. Проблемите за преумората на децата са системни, но все пак могат да се имат предвид някои конкретни популярни препоръки за предотвратяване на преумората като ограничаване на времето прекарано с информационни устройства; време извън сгради, на открито; ориентиране на обучението като преживелищен опит и практически ситуации; намаляване на изискванията и създаване на възможности за избор.

 Когато възрастните са сензитивни към преживяванията на децата, към собствените си чувства и преживявания, е много по-вероятно да не създават прекалени изисквания, а да са чувствителни към темпа на развитие и обучение на всяко дете, с уважение към усилията му и уважение към изборите му.

Източник: www.dnevnik.bg