Как да разберем какво точно тревожи едно обляно в сълзи 10-месечно бебе? И как да му помогнем? Тази ситуация обикновено хвърля в паника цялото семейство и всички с нетърпение чакат деня, в който малкият човек ще проговори. А той расте и все повече разбира, но не говори. И опитите да каже простичкото „мама“ предизвикват истинска паника – толкова мъчително и неразбираемо звучат тези „м“ и „а“. Защо децата заекват и лекува ли се този проблем, обяснява логопедът Детелина Траянова.

Обратен ефект

 Повече от 20% от обитателите на планетата имат проблеми с говора, а близо 3 на сто от тях заекват. При това колкото по-развита е една страна, толкова по-висок е процентът на страдащите, показва статистиката. Специалистите обясняват този факт с по-сложната структура на речта в напредналите държави. В повечето случаи заекването възниква в ранна детска възраст и понякога изчезва с годините, но не са редки и случаите, когато се задълбочава. Теоретично то се дели на невротично (логоневроза), неврозоподобно и смесено. Основният симптом е нарушението на речта, което може да е съчетано и с невротични и психически разстройства.

 В 90% от случаите заекването се забелязва при деца между 2,5 и 5 години, в периода на най-бурното речево развитие. На 2,5 години малчуганите обикновено използват свободно няколко десетки думи, а на 4,5 вече си служат почти с пълния речников фонд на възрастен човек. Т.е. само за две години децата правят невероятен речеви скок. И понеже речта е една от най-сложните, а оттам и една от най-уязвимите човешки функции, на всички трудности в този период малчуганите реагират преди всичко с нарушения в говора.

Големите очи на страха

 Заекването не се npeдава по наследство, макар че в някои семейства се появява през поколение. Но се случва по-често на момченцата. При тях процентът е 4-5 пъти по-висок, отколкото при момиченцата. Просто на тази възраст нервната им cucтема е неустойчива и те са податливи на емоционални разстройства. Освен това малчуганите са по-активни и своеволни в тази възраст и затова по-често попадат в ситуации, които биха могли да им нанесат психическа травма, а тя да отключи механизма на невротичното заекване. Заекването поразява най-силно и се развива най-бързо, когато детето изживее силна уплаха или стрес. По-често то се “заразява” от страховете на възрастните и се плаши не толкова от самото събитие, а от реакцията на мама и татко. Шокът, предизвикан от силен страх, може да принуди детето да замълчи за дълго, а след това да излезе от това състояние с мъчително заекване. Но травмата може да е причинена и от наглед незначителни за възрастните случки, които обаче силно са впечатлили детето – сбиване с връстници, тежка обида, незаслужено обвинение и дори силна положителна емоция.

Ответен удар

 Понякога децата започват да заекват, когато се чувстват изос­тавени и необичани. В такива случаи започват да се държат сърдито и да разговарят малко. Кавгите между родителите допълнително влошават ситуацията. Факт е обаче, че не страдат само деца с проблеми в семейството. Често заекват и хлапета, които не познават “не” за отговор. Презадоволените глезени деца не мо­гат да формират така необходи­мото за живота активно търпе­ние. И когато попаднат в ситуа­ция, изискваща някакво самоограничение, могат да отговорят на непосилното усилие със заекване. Често прекомерните очаквания и амбиции на родителите също са причина за нарушения в говора. Това най-често се случва при де­ца, които рано и бързо прогова­рят. В желанието си да демон­стрират талантите на всеоб­щия любимец, родители, баби и дядовци използват всяка възможност да го покажат пред публика. Импровизираната сцена обаче много често е нож с две острие­та за крехката детска психика. В стремежа си да не помрачи висо­ките очаквания на възторжената публика, детето пренапряга нерв­ната си система и започва да за­еква.

 В семейства, в които някой от възрастните или любим на дете­то човек заеква (приятел, учи­тел или дори съсед), то може да започне да копира говора просто от прекалена привързаност, но по-често, защото по-слабо позна­ва модела на нормалния говор. В такива случаи често е достатъч­но детето просто да смени соци­алната си среда.

Когато главата изпреварва устата

 Често при 2,5 до 4-годишните деца интелектуалното развитие изпреварва физическото – речеви­ят апарат все още не е напълно развит, а мисълта тече бързо. И случва детето да запъне на първата сричка, опитвайки се да произнесе ясно оформена мисъл. Това състояние се нарича атерация. То е временно и изчезва от само себе си.

Можем да кажем, че детето заеква, когато зачестят:

• Повторение на първата сричка или буква на думата неколкократно;
• Удължаване някои вътрешни звукове и променяне на интонацията;
• Напрежение при говорене - детето се зачервява, изпотява, вдига интонацията
• Напрежение в мимиката при говорене – вдигане на вежди, клатене на главата, други тикове и жестове;
• Освен това детето започва целенасочено да избягва ситуации, когато се налага да говори пред хора или непознати. Това много често се бърка със срамежливост.

 Ако към 5 годишна възраст детето все още заеква и логопед потвърди говорното смущение, то е време да се започне терапия. Децата вече разбират, че не са като останалите и те ги гледат по особен начин, докато говорят. Много от тях не могат да се справят с това напрежение, че са различни, и заекването може драстично да се влоши. В училищната възраст то вече трябва да е сравнително психически устойчиво и да знае как да посреща отношението на връстниците си. Защото децата могат да бъдат жестоки и нямат скрупули да се подиграват и обиждат различните от тях.

 Любопитно е, че много от заекващите спират, когато пеят, хранят се, говорят по телефона. Тези ситуации трябва да се използват, защото дават самочувствие на заекващото дете. Какво трябва да знаят още родителите си, за да са в помощ на децата си:

Да помогнем на заекващото дете:

1. По никакъв начин не показвайте тревогата си и не говорете за заекването с други хора в негово присъствие, дори да не присъства на разговора, а да играе наоколо.
2. Не му правете забележки от сорт: „говори по- ясно”, „помисли преди да говориш”, „поеми си дъх”. Така то ще усеща, че нещо не е наред, защото вие не казвате това на всички, с които общувате, нали?
3. Гледайте го право в очите насърчително и не бързайте да завършвате изреченията му. Само ако то прекалено много се напрегне, тогава.
4. Намалете динамиката, споровете, виковете у дома. Старайте се всички да говорите бавно, спокойно, да правите паузи. Това е трудна промяна, но много съществена.
5. Наблюдавайте кога се засилва и кога намалява заекването и реагирайте адекватно. Ако детето пее без заекване, запишете го в хор, дори и да не пее много вярно. Ако му е трудно да чете на глас или да разказва приказка или друга случка от деня – не го карайте, говорете му вие – бавно и спокойно какво сте правили през деня.
6. Много важно е да оставите усещане у детето, че с нищо не е по-различно от останалите деца, не акцентирайте, но и не омаловажавайте проблема – терапия трябва да има.

 Ако все пак на 5 години детето се още има затруднения с говора и заекването ясно се забелязва, не изпадайте в паника. Заекването се лекува. Имайте предвид, че то може да изчезне и само. Колкото по-малко е детето и колкото по рано се консултирате с логопед, толкова по-големи са шансовете да се справи с този проблем. Единственото, което в никакъв случай не бива да правите, е да фиксирате вниманието върху проблема. При благоприятни обстоятелства – добър специалист, нормален психоклимат вкъщи, заекването отшумява с времето и се появява единствено при много силно вълнение.

Източник: www.jenatadnes.bg