Д-р Теофана Гайдарова е доцент в Катедрата по български език на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Курсовете, които води, научните интереси, занимания и публикации са в областта на съвременния български език, езиковата култура, теорията на книжовните езици. Доц. Гайдарова е председател на комисията по български език на приемните изпити в ПУ.

- Доц. Гайдарова, какво показват резултатите от тазгодишните изпити по български език в Пловдивския университет?

 Езиковеди и социолози от Института за български език при БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Института за икономически изследвания при БАН проектират проучване на обществените нагласи и ценностните ориентации към съвременния български книжовен език като фактор при кодификацията на нормите му. Проектът включва изследване на употребата на някои граматически норми, като правилото за пълния и краткия член, използването на бройната форма, падежните форми при местоименията, променливото я, мекането и т.н. Ако им предложим нашето проучване (защото един кандидатстудентски изпит е своеобразно проучване на обществените нагласи), ще се види, че например при употребата на членната форма цари пълен хаос. Непоследователно се прилага правилото, което уж е толкова лесно, а почти няма кандидатстудентска работа без подобни грешки. Това означава, че трябва да се помисли за въвеждане на свобода при употребата на пълния и краткия член.

- Да абдикираме от пълния член ли?

 Не е необходимо в момента. След задължително проучване може да се въведе свобода при употребата на двете членни форми, да се види коя ще надделее и тя да се остави като нормативна. Много се грешат и падежните форми при местоименията. Използват се падежни форми там, където не е необходимо. А където е нужно, се пропускат. За това говорят примери от някои кандидатстудентски работи: „Всеки иска да бъде щастлив, но не всекиГО го постига”. Или пък: „Формулата на пълното щастие - клише или идеал, към коГОто се стремим?”.

Има непоследователност и при употребата на бройните форми при съществителните имена от мъжки род, например „двата планове на изображение” вместо правилното „двата плана на изображение”.

- Дори звучи нелепо.

 Най-вероятно такава грешка е от престараване, а не от незнание. Кандидат-студентите знаят, че има норма, но не умеят да я прилагат. Причините са различни. На първо място, разбира се, е недостатъчно усвоената норма. Не без значение е и фактът, че на практика в разговорната реч не се употребяват падежни форми при въпросителните и образуваните от тях местоимения. Бройната форма, характерна само за имената от мъжки род, означаващи нелица, се прехвърля и върху лицата. В кандидатстудентските работи се наблюдават и редица банални правописни грешки, като неправомерна замяна на О с У, А с Ъ, Е с И. Например: мАчителен (вместо мъчителен), преУдолеят (вместо преодолеят), пУтОшаване (вместо потушаване), ситОиран (вместо ситуиран), УчИвидно (вместо очевидно), преУценка (вместо преоценка), Утстоява (вместо отстоява) и др.

- Има ли безсилие при съставянето на текст?

 Тази година кандидат-студентите трябваше да разсъждават върху формулата на пълното щастие. Повечето от тях са се справили със задачата. Темата е благодатна. Най-често пълното щастие се свързва със здравето и семейството. За кариера и пари рядко става дума. Доста кандидат-студенти декларират, че парите не носят щастие. Според мен в това отношение малко преиграват, защото в крайна сметка без пари не се живее.

 За поредна година ни прави впечатление неумението на част от кандидатите да различават правилата за съставяне на устен и писмен текст. Повечето от тях пишат така, както говорят. Разбира се, това не важи за всички. Прочетохме доста задълбочени, интересни и смислени текстове. Някои кандидат-студенти бяха използвали знанията си по литература доста успешно. Но имаше и такива, които са сбъркали автори и произведения - позовават се на „Моторни песни”, но смятат, че това е стихосбирка на Христо Смирненски, а не на Никола Вапцаров. Най-много са препратките към романа „Тютюн” от Димитър Димов. Имаше и позовавания на „Песента на колелетата” от Йовков.

- Къде са натрупани дефицитите, които проличават на такъв изпит?

В цялата система. Бедите идват от несистемното изучаване на български език в началния, в средния и в горния курс. Основите, които трябва да се поставят до 8. клас, не са стабилни. В гимназиите пък български език се учи съвсем бегло, защото материалът по литература е толкова обемен, че колегите рядко стигат до граматиката. Предполагам, че в 12. клас се прави нещо повече заради матурата, но това съвсем не е достатъчно.

- По повод на 24 май един преподавател от Руската гимназия каза, че езикът е крепост, която сме позволили да бъде превзета отвътре. Смятате ли, че непрестанното опростяване на тестовете и изпитните варианти допринася за това? Като че ли все по-малко искаме, за да наречем един човек грамотен.

 За съжаление, такива са фактите. Причините трябва да се търсят разнопосочно. На първо място, разбира се, в училището. Вече говорих за системата на обучение по български език. Години наред тя доказва своята несъстоятелност, но нещата не се променят. На второ място, в България има твърде много висши учебни заведения за твърде малко зрелостници. Няма конкуренция. Всеки университет се бори за студенти и сваля критериите за подбор. Заблудените от високите си постижения на матурите зрелостници масово кандидатстват във висши учебни заведения. А някои от тях нямат нито желание, нито възможности за това.

- Вече кандидатстват даже с оценка от поправка на матура. И 3,29 стига да станеш студент в края на лятото.

За съжаление, това са неоспорими факти.

- Вие преподавате на тези младежи, след като станат студенти. Какво им е пример във време, когато най-добрата група на България се казва „СкандаУ” и пее „Давам ти Replay, очите ти светват като полилеи”.

 За жалост, това са еталоните за голяма част от младото поколение. Допустимо ли е в ефир да звучат цинични песни на изпълнители на чалга или на други модерни музикални стилове? Нашите младежи копират облеклото, маниерите, отношението, начина на говорене на съвременните изпълнители. Те са пример за подражание, защото печелят пари и са на върха. Значи това е пътят и начинът да бъдеш проспериращ човек. За това са виновни и медиите, защото разказват за такъв тип проспериращи хора. А в миналото кметът, даскалът и попът са били най-личните хора в селището. Сега учителят е низвергнат. Той няма пари, няма и авторитет.

 Въпросът с правилното писане обаче не е само с днешна дата. Наскоро получих медицински документи, в които имаше елементарни правописни грешки от типа на „прешлен със налична стара фрактура”. Множество правописни и пунктуационни грешки се наблюдават и в текстове, писани от юристи. Така че проблеми с правописа имат не само кандидат-студентите.

- Как да искаме от хората в болницата да пишат правилно, когато дори в теста на матурата по български език и литература тази година имаше сгрешен пълен член?

 Това е действителността. Жалкото е, че обикновено говорим за проблемите, разбираме ги, отчитаме грешките, но продължаваме и нищо не се променя.

Източник: www.marica.bg